Как "президентът, който обича папата" отново бе пренебрегнат от Ватикана?

Когато в петък - първия пълен ден от посещението си във Франция - папата отслужи вечерня в катедралата "Нотр Дам", президентът Макрон се надяваше да присъства, за да покаже на госта си проекта за реставрация на стойност 600 милиона паунда, който е едно от най-значимите постижения на неговото президентство. Светият престол учтиво отказа, изтъквайки липсата на достатъчно време. В действителност се твърди, че Лъв е искал да избегне съживяването на спомените за бляскавото повторно откриване на катедралата през 2024 г., което покойният му предшественик Франциск бе пропуснал с думите към своите сътрудници: "Не искам да идвам и да бъда олтарно момче на президента".

В събота следобед папата отслужи друга, много по-внушителна литургия на площад "Конкорд". Макрон, който вече бе приел Лъв в Елисейския дворец, този път не присъства.

Според оценките на Ватикана в събота в сърцето на столицата са се събрали 800 000 души, за да видят папата. Той вече бе посрещнат в страната като "рок звезда" - определение на вестник "Льо Монд", който описа "трескава енергия" на стадиона "Стад дьо Франс" в петък вечер (в предградието Сен Дени), където 80 000 младежи се бяха събрали, за да го видят.

Папата направи обиколка на стадиона с папамобила си под възгласите на тълпата и светлината на хиляди екрани на телефони, заснемащи как той маха за поздрав. След като той зае мястото си на сцената, по маршрута на папамобила премина римска колесница - теглена от истински коне - с което започна поредица от театрални представления, илюстриращи религиозната история на Франция. Обръщайки се към участниците във "бдението на младежите", папата призова множеството да води битката на вярата, като добави:

"Този ​​глагол отеква мощно тук, във Франция - земята на света Жана д’Арк."

В събота той направи още една обиколка с папамобила - този път около Триумфалната арка - преди да продължи по "Шанз-Елизе" в продължение на 2 км към площад "Конкорд". Доброволци в жълти тениски вдигаха десетки бебета от тълпата, пренасяйки ги покрай охранителите в черни костюми до превозното средство, за да получат благословията му. За литургията на открито се бяха регистрирали 600 000 души, но според Ватикана броят на присъстващите е бил с 200 000 повече.

За литургията беше издигната огромна сцена с декор, наподобяващ витраж, и златен кръст с височина близо 4 метра. Лъв, който владее свободно пет езика, произнесе проповедта си на френски. Баба му по бащина линия е родена в Нормандия, а фамилното му име - Прево (Prevost) - е френско. Той призова присъстващите да позволят на вярата си "да прелее, така че хората, които срещате, да бъдат освежени и жаждата им - утолена", като добави:

"От този прекрасен град Париж горещо се моля живата вода на Светия Дух да се разлее из цяла Франция."

Макар че Макрон не присъстваше, там бяха съпругата му Брижит, министър-председателят Себастиен Льокорню и няколко водещи кандидати за президентските избори догодина, включително Марин Льо Пен от крайнодясната партия "Национален сбор" и центристът Едуар Филип. Лъв ще продължи посещението си през уикенда с пътуване до Лурд и до Мец, в североизточната част на страната.

Изборът на площад "Конкорд" за отслужването на литургията не се радваше на всеобщо одобрение

Площадът е бил място за екзекуции по време на Френската революция, а Луи XVI и Мария-Антоанета са били гилотинирани именно там. Някои смятат, че площадът е символ на републиката и неподходящо място за религиозно събитие. Организаторите изтъкнаха, че това е единственото пространство, способно да побере толкова много хора.

Това разногласие, както и внимателно планираната програма на цялото посещение на папата, отразяват уникалните отношения на Франция с католицизма - а и с всички вероизповедания.

Принципът на светския характер на държавата (laïcité) се е превърнал в нещо като държавна религия в страна, която някога се е наричала "най-голямата дъщеря на Църквата". Всички деца изучават този принцип в училище, а кандидатите за френско гражданство биват изпитвани върху него по време на изпитите за гражданство, пишат от The Times.

Ентусиазираното посрещане на папата разкри и един парадокс: макар посещаемостта на църковните служби във Франция (както и другаде в Европа) да спада - едва 5% от населението редовно присъства на литургия - повече от 32 милиона французи (почти всеки втори) "се чувстват свързани с католицизма" според скорошно проучване. След дългогодишен спад броят на кръщенията на възрастни нараства, като се е утроил от 2016 г. насам и тази година надхвърля 13 000.

"Светският принцип е спойката, която държи обединена Франция", заяви Макрон в реч от октомври 2020 г. в предградията на Париж, представяща нов закон за борба с религиозния "сепаратизъм". "Лаицитетът означава неутралитет на държавата. Той по никакъв начин не означава премахване на религията от обществото и публичното пространство."

Принципите, цитирани от президента, са залегнали в Закона за отделяне на църквите от държавата от 1905 г., който остава крайъгълен камък на лаицитета. Начинът, по който те се прилагат обаче, търпи промени. Корените на доктрината се крият в стремежа да се ограничи влиянието на доминиращата Католическа църква, но от началото на века тя все по-често се насочва срещу исляма - особено след поредицата от терористични атаки, разтърсили Франция през второто десетилетие на XXI век.

Филип Портие, експерт по въпросите на лаицитета от Сорбоната, отбелязва "втвърдяване" на политиката през последните години.

"През последните 20 години се води дебат за мястото на исляма във Франция и много депутати настояват за забрани, целящи да ограничат неговата видимост", казва той.

Очаква се тази тенденция да се засили, ако Марин льо Пен спечели президентските избори следващата пролет. Тя обяви, че ако бъде избрана, ще свика референдум за криминализиране на носенето на забрадки на обществени места.

Подобно на много аспекти на съвременна Франция, корените на лаицитета могат да бъдат проследени до Революцията от 1789 г., която сваля "стария режим" (ancien régime) и слага край на дългогодишния съюз между монархията и Католическата църква.

Първоначално доктрината приема войнствена и "силно контролираща" форма, отбелязва Мириам Хънтър-Хенин, професор по право и религия в Университетския колеж в Лондон (UCL).

"Всички католически катедрали и църкви са конфискувани от държавата и стават нейна собственост. Свещениците е трябвало да положат клетва за вярност или да бъдат изпратени в изгнание, или екзекутирани."

С течение на времето страстите се уталожиха и към началото на XX век - в момент, когато Франция е културно и политически разделена - настъпи време църквата и държавата да установят "modus vivendi" (начин на съвместно съществуване), при който всяка от страните "трябваше да остане в своята сфера", допълва Хънтър-Хенин.

Резултатът през изминалия век е сложна съвкупност от правила - и съдебни решения - определящи кое е съвместимо с принципите и кое не

Училищата играят ключова роля; съгласно Кодекса за образованието те са натоварени със задачата да възпитават у учениците ценностите на Републиката. Именно там настъпи една от най-значимите промени през последните години: законът от 2004 г., забраняващ на учениците да демонстрират каквато и да е явно изразена религиозна принадлежност. Един от неочакваните странични ефекти беше преместването на мюсюлмански момичета, отказали да свалят забрадките си, в частни католически училища, където подобни правила не важат.

Законът от 2010 г., забраняващ носенето на никаб, бурка и други средства за закриване на лицето на обществени места във Франция, се позоваваше на "републиканските ценности". За разлика от него, законът от 2021 г., засилващ държавния контрол върху религиозните сдружения и образованието, имаше за цел изрично да преобрази, укрепи и нормативно утвърди прилагането на принципа на светския характер на държавата (laïcité) в съвременното френско общество. Според правни експерти резултатът е преход на Франция от модел на "светскост чрез разделение" към модел на "светскост чрез наблюдение".

Принципът на светскостта не е толкова враждебен към религията, колкото мнозина извън Франция може би си мислят, отбелязва Портие. Религиозните шествия и други публични събирания са разрешени, стига да не се считат за заплаха за обществения ред. Най-доброто доказателство за това е литургията в събота, която наложи затварянето на една от основните пътни артерии в Париж.

Портие твърди, че системата би било по-точно да се нарича "като-светскост" (Catho-laïcité) поради продължаващата роля на католическото културно наследство на страната. Шест от единадесетте национални празника са християнски, а религиозните училища получават държавни субсидии. Освен това държавата отделя милиарди евро годишно за поддържане и ремонт на хиляди католически църкви и катедрали, построени преди 1905 г. - включително "Нотр Дам" (макар че възстановяването ѝ след опустошителния пожар през 2019 г. беше финансирано чрез частни дарения).

Политиците - дори президентите - също могат открито да говорят за вярата си или за липсата на такава, макар че етикетът изисква да не прекаляват. Шарл дьо Гол, който е бил дълбоко вярващ католик, е канил свещеник да отслужва литургия за него в специален малък параклис, устроен в Елисейския дворец, но се е въздържал от приемане на причастие по време на публични литургии, на които е присъствал в официално качество.

Макрон, израснал в семейство на невярващи родители, често е разказвал как на 12-годишна възраст е решил да се покръсти

Училището, в което е учил  - "Лисе Ла Прованс" (Lycée La Providence) в Амиен, . е било частно учебно заведение, управлявано от йезуити.

През 2018 г., малко след като поема властта, Макрон произнася реч пред Конференцията на френските епископи, в която призовава за "възстановяване на нарушените връзки между Църквата и Републиката". Той също така започва да гради близки отношения с папа Франциск, с когото споделяха еднакви възгледи по много въпроси.

Наречен миналата седмица от вестник "Льо Монд" "президентът, който обича папата", Макрон бе възприет от някои във Ватикана като човек, опитващ се да извлече политически дивиденти от тези отношения. Недоумение предизвика и фактът, че той се обърна към папата с неформалното "ти".

Като жест, възприет от мнозина като пренебрежение, Франциск демонстративно отказа да присъства на церемонията по повторното отваряне на "Нотр Дам" през декември 2024 г. Освен това, по време на своя 12-годишен понтификат, той не намери време за пълноценно посещение във Франция, а вместо това направи само кратки визити в Страсбург, Марсилия и Корсика.

Именно по време на посещението в Марсилия през септември 2023 г. Макрон присъства на литургия, отслужена от Франциск - ход, който предизвика критики от страна на политици от левицата, обикновено придържащи се към по-радикална форма на светския принцип laïcité (светски характер на държавата).

"Не е задължително мястото на президента на Републиката да бъде на литургия в една светска република", недоволстваше Фабиен Русел, лидер на Комунистическата партия.

Твърди се, че решението на Макрон да не присъства на папските литургии по време на настоящото си посещение цели да избегне повторение на подобни критики. Портие обаче смята, че това всъщност е реакция на поредния случай, възприет като пренебрежение от страна на папата - този път от Лъв - по отношение на аспекти от визитата през уикенда.

Нежеланието на Ватикана да допусне среща с Макрон в "Нотр Дам" в петък беше само част от проблема. Френската страна остана недоволна от настояването на Ватикана посещението на Лъв да бъде апостолическо, а не държавно, както и от отказа на папата да приеме Големия кръст на Ордена на Почетния легион - най-високото френско държавно отличие. Елисейският дворец отрече тези твърдения, когато те се появиха във френските медии.

От своя страна, Ватиканът е недоволен от новия френски закон за асистиран края на живота, който влезе в сила миналия месец. Макрон, който бе обещал тази мярка по време на кампанията си за преизбиране през 2022 г., приветства развитието на събитията, но то бе остро разкритикувано от Конференцията на френските епископи, както и от самия папа в реч, произнесена в петък.

В събота вечерта Лъв се помоли в светилището в Лурд - град, разположен на около 800 км южно от Париж, където се смята, че през 1858 г. Дева Мария се е явила 18 пъти на едно селско момиче. Всяка година градът се посещава от около пет милиона поклонници. Той е третият папа, посетил това място - Грота на Масабие, - след Бенедикт XVI през 2008 г. и Йоан Павел II през 1983 и 2004 г.

Днес предстои Лъв да разговаря със седем жертви на сексуално посегателство от страна на духовници, преди да се отправи към Мец в североизточната част на страната, където се очаква да произнесе реч за мира в Европа.

Епископ Матийо Руже от Нантер (предградие на Париж) заяви пред "Асошиейтед Прес", че броят на новопокръстените възрастни показва, че "във френската църква се случва нещо значимо".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.