Лукс срещу престъпността

10-годишен строителен проект на стойност 1.5 милиарда норвежки крони (252 млн. долара) беше завършен наскоро в югоизточна Норвегия.

На откриването на комплекса, разположен на площ от около 300 декара, присъстваха лично крал Харалд V, както и 200 други отбрани гости. Те бяха посрещнати от хор от 30 мъже и жени с песента на Майкъл Джексън „We аre the World”.

С изключителна помпозност и ВИП-гости всъщност бе открит... нов затвор.

„Халден Фенгсел” е вторият най-голям в страната с капацитет 252 затворници. Затворът предлага невъобразим за голяма част от останалия свят лукс.

Музикално студио, пътеки за джогинг, кухненска лаборатория, в която затворници взимат кулинарни уроци, са само малка част от удобствата, предвидени за крадци, наркопласьори, изнасилвачи и убийци. Освен това затворът разполага със самостоятелна къща с две спални, в която осъдените могат да прекарват уикенда със семейството си.

Да не говорим за самите килии. Няма решетки, прозорците са големи и вертикални, за да влиза повече слънчева светлина. Диван, хладилник и телевизор с плосък екран, както и всекидневна и кухня за всеки 10 килии също са част от интериора.

Но осигуряването на максимален комфорт не спира до тук. Стена, която опасва комплекса, е умишлено прикрита от високи дървета. За капак надзирателите, половината от които са жени, не носят оръжие, за да не създават излишно напрежение, често ядат на една маса със затворниците и се включват в спортните им игри.

И всичко това на фона на стотиците Supermax-затвори по целия свят, в които лишените от свобода имат право да излизат от килиите си (без прозорци) по един час на ден. Получават храната си през процеп на вратата и в общи линии са напълно отцепени от останалия свят.

Разбира се, това са затворите с най-строг режим, в които държат „най-лошите от лошите”. Но политиката на огромна част от държавите спрямо затворниците е коренно различна от тази, прилагана в Норвегия.  
Норвежките власти смятат, че осигурявайки на престъпниците комфорт, максимално сходен с външния свят, помагат за усмиряването на рецидивистите и тяхното интегриране в обществото.

„Опитваме се да вдъхнем увереност на тези хора чрез образование и труд. Да ги направим по-добри хора”, твърди пред списание TIME шефът на затвора Аре Хойдал.

В подкрепа на тези думи идват цифрите. Едва 20% от затворниците в Норвегия попадат обратно зад решетките в първите две години след освобождаването си.

В Съединените щати и Великобритания статистиката сочи 60 и 50 на сто.

Освен това в скандинавската страна има едва 3 300 затворници или 69 на всеки 100 хиляди души.

Отвъд Океана престъпниците, излежаващи присъди, са 2,3 милиона или 753 на всеки 100 хиляди.

Колкото и условно да е това сравнение, може би все пак има логика в поведението на норвежкото правораздаване.