Ще остане ли скоро някой, който да вярва на държавата?

Правителството на България, дали под натиска на работодателските организации, или по друга причина, нееднократно заяви решителност да се разплати с онези, които имат вземания от държавните предприятия. В същото време обаче парламентът предприе странен ход, насочен директно срещу бизнеса и онези, които вече са повярвали на страната ни.

В средата на февруари, някак тихомълком и между капките, законодателите направиха „козметична” промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), изменяйки чл. 519 от него. На промяната не бе обърнато внимание и тя влезе в сила, слагайки бариера пред всички, които имат да получават пари от българските общини.

Новият чл. 519 гласи просто и ясно "Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини", което изменя предишната възможност парични вземания да се удовлетворяват от извънбюджетните им сметки.

Промяната прави невъзможно събирането на присъдено от съда парично вземане срещу община по законовата процедура – чрез съдебен изпълнител, който да предприеме възбрана, запор или публична продажба на имущество.

Какво означава това?

На кратко, това означава, че ако дадена фирма или физическо лице има да взема пари от която и да е българска община, независимо дали тези пари са дължими по договор за обществена поръчка, услуга или обезщетение, то събирането на тези пари става мираж.

Единствена възможност за това остава предявяването на претенцията към общинския съвет, който да гласува плащането в следващия си бюджет. Това обаче може да стане само на добра воля, тъй като няма срокове, санкции или ограничения при отлагане взимането на решение.

В такава ситуация кредиторите на общините са в изключително неравностойно положение спрямо длъжниците. Причината за това е, че за да се стигне до съдебно решение, то по плащанията има някакъв спор и едва ли може да се разчита на добросъвестност от страна на общинския съвет и предвиждане на дължимото в следващ бюджет.

Какви са последствията?

Последствията са няколко – като на първо място стоят всички онези, на които са присъдени вземания от българските общини. В момент на криза те биват лишени от възможността да съберат вземанията си. Това е може би най-безобидното проявление на промяната в ГПК.

Далеч по-страшен е вариантът, при който дадена община злоупотреби с положението си и започне да нарушава умишлено подписаните от самата нея договори. Така може да се стигне до фалити, особено в общини, където няма голям избор от фирми, които да обслужват нуждите на общините. По този начин се разкриват огромни възможности за корупция, която да предпази фирмите от недобросъвестно отношение на общинските власти.

Може би най-опасно обаче е третото проявление на проблема – отливът на доверие към общините, а и към страната. Кризисната ситуация, при която много компании разчитат за оцеляването си на държавни поръчки и контакти със сигурни партньори, каквито несъмнено трябва да бъдат общините, остават излъгани.

Единственият начин трезво мислеща фирма да сключи какъвто и да е договор, за каквато и да било услуга с българска община, е при пълно предплащане на услугата. Причината е ясна – никой не би поел риска да не може да събере вземането си.