Еврозоната - все по-далечна перспектива за България?

От влизането на България в еврозоната в най-голяма степен ще спечелят банките у нас, каза Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, цитиран от Investor.bg.

От изказването му обаче стана ясно, че приемането на единната европейска валута като че ли става все по-далечно във времето. Според Павлов това се дължи на случващото се в последните дни около Гърция.

Кристофор Павлов цитира скорошни прогнози на икономисти, очакващи присъединяването ни към еврозоната през 2015 – 2016 г. По думите му възможно е последиците от гръцката криза да удължи този период „с няколко години“.

Причината е, че страните, ползващи еврото, са в процес на преосмисляне на самата архитектура на валутния съюз, коментира той.

Една от последиците от приемането на страната в еврозоната ще е конвергенцията на лихвите. Спредът (разликата между лихвения процент по кредитите и депозитите) за момента в България е 5,25 процентни пункта, докато средно за еврозоната той е 2 процентни пункта.

Според прогнозата на Уникредит Булбанк към 2015 г. спредът в еврозоната ще достигне 3 процентни пункта, докато в България той може да падне до 3,9 процентни пункта, което ще стане възможно след корекция на изискванията за собствен капитал и ликвидност на банките. „Банковият сектор ще остане стабилен и след кризата и ще продължи да създава интересни работни места“, каза Павлов.

Прогнозите на анализаторите на финансовата институция са, че в годините след кризата (които се смята, че ще са 2013-2015) ръстът на кредитите в икономиката на България спрямо БВП ще спадне до 8,5%, в сравнение с периода на кредитния бум 2003 – 2008, когато се достигаха средногодишни стойности от 15%.

„Нормализирането на ръста на кредитите ще е един от признаците, че кризата свършва“, каза Кристофор Павлов. Съотношението на кредити към депозити, което в момента е 124% ще нарасне до едва 127% към 2015, прогнозират от банката.

Ръстът на депозитите спрямо БВП на годишна база в периода след края на кризата ще е в порядъка от 6,5% спрямо 12,3% преди 2008, прогнозира изследването на институцията.

Годините на бума в кредитирането направиха България до голяма степен зависима от чуждо финансиране, каза Павлов. Общо чуждестранните пасиви на банките в Централна и Източна Европа се оценяват на 420 млрд. евро, което на консолидирана база в балансите им представлява 21% от пасивите на банковата индустрия.

Зависимостта от външно финансиране се оказа най-голяма в бившите Съветски републики, Балтийските страни, както и някои страни от Югоизточна Европа включително и България. И в бъдеще растежът ще продължи да се финансира от чуждестранни спестявания но в далеч по-малка степен, допълни той.