Незабравимият Тони Сопрано

Преждевременната смърт на един от най-обичаните телевизионни и театрални актьори потресе света през изминалата седмица. Едва на 51 години роденият в Ню Джърси Джеймс Гандолфини беше покосен от инфаркт по време на почивка в Италия – страната на неговите предци. 

Гандолфини има редица силни изяви на Бродуей и на големия екран, но без никакво съмнение в спомените на милиони хора той завинаги ще остане Тони Сопрано – гангстерът, изживяващ множество лични драми в хитовия сериал „Семейство Сопрано“. В памет на Гандолфини БиБиСи поглежда назад към тази роля и нейното въздействие върху кариерата на актьора.

Когато през 1998-ма година продукцията получава официален старт, 36-годишният Джеймс Гандолфини вече има зад гърба си успешни роли на Бродуей („Трамвай Желание“, „На кея“).

Но определено има малко опит в телевизията и не се възприема като реален кандидат за главна роля в сериал. „Мислех, че ще изберат някой добре изглеждащ актьор. Не Джордж Клуни, но поне италианска версия на Джордж Клуни. А те избраха мен“, споделя Гандолфини.

През 1996-та година създателят на „Семейство Сопрано“ Дейвид Чейс представя идеята си за телевизионна поредица в стил „Кръстникът“ на всички водещи американски телевизионни мрежи. И получава отказ навсякъде.

Така сериалът се озовава в платения кабелен канал HBO. Този канал не разчита на рекламите за осигуряване на приходи, тоест може да си позволи излъчването на продукции, които са далеч от етикета „масови“. Може да си позволи да експериментира.

Самият Дейвид Чейс споделя, че кабелният канал е бил единственият шанс за неговото творение. „Детайлите, комплексността, различния ритъм на развитие на сюжета притесняваха големи мрежи. Нямаше как подобен сериал да излезе в ефир за масовата аудитория“, убеден е Чейс.

Освен това той разполага с много по-голяма свобода при избора на актьорски състав. Чейс не иска лъскав хубавец, а някой, който може да се превъплъти най-успешно в образа на Тони Сопрано. Някой, израснал в Ню Джърси и с опит в театъра.

Тони Сопрано е голяма роля. Той е влиятелен мафиотски бос, но силата му идва от тихия, проникващ неусетно авторитет върху заобикалящите го хора.
 
Той не избухва, но когато се наложи може да унищожава. Гандолфини разполага с физическите данни, за да представи могъщ човек на аудиторията. Но разполага и със сценичния опит за излъчването на хладнокръвен човек, установяващ контрол върху ситуацията само с присъствието си.

И докато изграждането на тези актьорски качества Гандолфини получава на театралната сцена, то телевизията се оказва идеалната арена за разкриването на пълния му потенциал. Камерата съумява да улови класата в неговата актьорска игра..

„Всеки, който е гледал поне малка част от неговите изпълнения, знае това – той е един от най-великите актьори в историята. Гениалност, изпълваща тези тъжни очи“, не пести суперлативите си Дейвид Чейс.

Телевизията се отплаща повече от добре за Гандолфини и „Семейство Сопрано“ като цяло. Сериалът се превръща в световна сензация и се задържа на екран в продължение на 8 сезона и общо 86 епизода.

В този период Гандолфини печели 3 награди „Еми“, „Златен глобус“ и отличие от Гилдията на екранните актьори.

Интересно е да се отбележи, че актьорът първоначално изразява остро недоволство от края на поредицата, която го превърна в световна звезда. Последният епизод завършва внезапно с черен екран по средата на семеен разговор. Решението, което накара много зрители да си помислят, че е спрял токът или че сигналът от кабелния оператор е прекъснал. 

„Черният екран“ обаче е съвсем съзнателен избор на Дейвид Чейс, чиято основна цел е да покаже, че мафиотският свят продължава завинаги и реално няма завършек на историята.

Гандолфини споделя, че е бил объркан и дори разстроен от решението на Чейс, но впоследствие е приел, че това е перфектният край – макар и да не е разбрал напълно какво значи.

„Трябва да питате Дейвид Чейс. По-умните могат да отговорят на въпроса защо краят беше такъв. Но пък мисля, че беше страхотен финал“, разкрива актьорът.

След „Семейство Сопрано“ Джеймс Гандолфини продължи да работи на големия екран. И то с някои много добри изяви („In the Loop“, „Враг номер едно“). Но така и не можа да се доближи до Тони Сопрано – това беше неговата перфектна роля!