Теодора Духовникова: След като родих, станах по-интересна за себе си

Заслужаваше си търпението, докато се случи това интервю, но Теодора Духовникова ни възнагради с откровения, които могат да направят щастлив всеки, който осъзнае истината зад тях.

Думите на красивата българска актриса (в това интервю ще осъзнаете колко бедно е това определение) ни зареждат с вяра в онези „нови“ българи, които знаят как работи публичността, не се оплакват от нея, но и не я и„харчат“ безсмислено.

Теодора Духовникова е име, което буди веднага асоциация за магнетичния образ на талантлива и запомняща се българска актриса. Да си естествена е част от чара ти! Винаги ли си била такава или го осъзна след време?

Просто вярвам, че красотата не трябва да се преекспонира, защото се превръща в гротеска – в красота, която проси аплодисменти... Също не съм фен на вулгарната красота и на вулгарните жени по принцип... И най-красивото лице става противно, когато жената, която го носи, се държи просташки. Харесвам спокойната и одухотворена красота, харесвам жени, които знаят, че изглеждат добре и не се занимават единствено и само с това как изглеждат.

Какво си спечелила и какво пропуснала заради твоята естественост?

Не вярвам да съм пропуснала нещо съществено... Ако нещо съм пропускала, то е било поради други причини – че не съм била готова, че съм била разсеяна, че ме е домързяло или просто не е било „моето нещо“....

Ти си от красивите жени, които съумяват да не излъчват онази прекалена самоувереност. Кое всъщност е в основата на самочувствието ти?

Аз имам самочувствие за това как изглеждам и в момента, в който сутрин, преди да изляза от вкъщи, се погледна в огледалото и се харесам, спирам да мисля за това... Има толкова по-интересни неща в деня ми – хората, които срещам, репетициите, разговорите... Мислите в главата и нещата от живота са доста по-вълнуващи. Самочувствието ми идва оттам. Страховете ми също. Както и вдъхновенията ми.

На много хора житейският им опит е изписан на лицата им. Мислиш ли, че на твоето личат израстването ти или несгодите?

От баба знам, че любовта на мъжа е изписана на лицето на жената! А от мама – че до 30 години жената носи лицето, с което се е родила, а след 30 – лицето, което заслужава ... Та, красивото лице има нужда от любов! И от смислен и вълнуващ живот!

Останалата част от интервюто може да прочетете в Tialoto.bg