iGEN: Видеоигрите са новото тютюнопушене за тийнейджърите

Що се отнася до опасностите, които технологиите представляват за тийнейджърите, смартфоните са склонни да доминират в разговора. Повечето от нас вече са наясно с връзката между устройствата и тревожната криза с психичното здраве при децата и младите хора в световен мащаб. Нараства броят на доказателствата, показващи, че уязвимите, неразвити мозъци на подрастващите са лесна плячка за пристрастяващите допаминови удари, идващи от приложения и алгоритми.

Социалните медии и екраните дори са сравнявани с тютюнопушенето на това поколение по отношение на здравните рискове - ще погледнем назад и ще се чудим защо позволяваме на децата да имат неограничен, денонощен достъп до умствения еквивалент на кутия цигари на ден.

По-малко е казано за заплахата, която представляват игрите, но нови изследвания показват, че може би се намираме в поредната криза. Тийнейджърите момчета сега прекарват повече време в игра на видеоигри, отколкото в училище. Това е според ново проучване сред над 1000 родители на деца на възраст от седем до 17 години, проведено от благотворителната организация за борба с хазартната зависимост Ygam и публикувано от Mumsnet, съобщава британския The Independet.

Проучването установява, че момчетата на възраст между 15 и 17 години прекарват средно близо 34 часа седмично в игри. Това са почти пет часа на ден, седем дни в седмицата. (За разлика от това, от средните училища се очаква да предоставят само 32,5 часа седмично.) И, разбира се, това е само според оценката на техните родители. Както беше толкова смразяващо изследвано в драмата “Adolescence“, наградена с награда “Еми“, колко родители наистина знаят какво се случва зад непроницаемата затворена врата на тийнейджърската стая?

От една страна, има и положителни страни. Около 96% от анкетираните признават, че видеоигрите имат поне една полза за детето им, като намаляват нивата на стрес и насърчават релаксацията.

Нарастващият брой часове, които децата прекарват в игри, задейства тревожни звънци. Средното време, което децата прекарват в игри, се е увеличило с близо 3,5 часа седмично само за една година, скачайки от 16,8 часа през 2024 г. до 20,4 през 2025 г. Повече от половината от анкетираните съобщават, че детето им играе видеоигри поне веднъж на ден, като за 35% от родителите този процент се увеличава до няколко пъти на ден. Близо осем от 10 родители казват, че са загрижени за времето, което детето им прекарва пред екрана, играейки игри; две трети са загрижени за риска от пристрастяване към видеоигрите.

Въпреки че образът на “геймъра“, който седи безсмислено пред компютъра си с часове, докато пие енергийни напитки и хапва пица за вкъщи, може да изглежда подходящ за подигравка, пристрастяването към видеоигрите, известно още като “гейминг разстройство“, стана толкова разпространено през последното десетилетие, че беше официално признато от Световната здравна организация (СЗО) през 2019 г. 

Класифицирано като “модел на игрово поведение, характеризиращ се с нарушен контрол върху игрите, нарастващ приоритет, даден на игрите пред други дейности, до степен, в която игрите имат предимство пред други интереси и ежедневни дейности, и продължаване или ескалация на игрите въпреки появата на негативни последици“, пристрастяването към видеоигрите засяга приблизително 700 хиляди до един милион души само във Великобритания.

Разбира се, не всеки, който играе игри, е пристрастен. Но независимо дали тийнейджърът контролира навиците си, несъмнено има негативни последици, някои по-коварни от други. Пари, например: харченето в игри е често срещано явление за децата и младите хора, докато повече от половината родители са наблюдавали тревожни механизми, подобни на хазарт, в игрите.

В днешно време има по-малко морално възмущение от потенциално насилственото или аморално съдържание на игрите, което развращава младите умове. Grand Theft Auto е основният пример от деветдесетте години – тя беше забранена или ограничена в различни страни поради експлицитните си теми, включително насилие, секс и употреба на наркотици. Но независимо от играта, има простият факт, че ако прекарвате по-голямата част от времето си на закрито на компютър, не го прекарвате навън и лично с приятели. 

Времето, което тийнейджърите прекарват лице в лице с приятели, е намаляло драстично от 70-те години на миналия век, като спадът наистина се е увеличил след 2010 г., съвпадайки с нарастването на употребата на смартфони. Според анализ на данни от Джийн Туендж, професор по психология и автор на iGen: Защо днешните супер свързани деца израстват по-малко бунтовни, по-толерантни, по-малко щастливи и напълно неподготвени за зряла възраст, американските тийнейджъри са много по-малко склонни да се събират с приятели, да ходят на партита, да ходят на кино или да пазаруват, или да излизат на срещи в сравнение с предишните поколения.

Междувременно, изследователят Дилън Брайън установи от данните от проучването "Употреба на времето в Америка“, че тийнейджърите през 2021 г. са съобщили, че прекарват само шест часа седмично с приятели – едва една четвърт от денонощието, съобщено от тийнейджърите през 2003 г. Във Великобритания времето, което младите хора прекарват сами, се е увеличило значително между 2010 г. и 2023 г., докато при по-възрастните категории е намаляло. 

Дори за 38-те процента от младите мъже на възраст 16-34 години, които казват, че игрите са един от основните начини, по които създават нови приятели и общуват – обсъждането на кой враг да застрелят следващия или коя омагьосана врата да отворят през слушалки, не е склонно да изгради същите дълбоки основи на приятелство, които идват, да речем, с разговорите за чувства или проблеми от реалния свят, лице в лице. Едва ли е изненадващо, че броят на младите мъже, които съобщават, че изобщо нямат близки приятели, също се е увеличил от началото на века.

Нищо от това не звучи много забавно, нали? Може би е време да обявим Game Over за невидимата вреда, причинена от неограниченото време пред екрана.