Революция: Съзнателен ли е вече изкуственият интелект?

Изкуственият интелект (ИИ) вече помага за решаването на проблеми във финансите, научните изследвания и медицината.

Но може ли да достигне до съзнанието?

Д-р Том Макклеланд, философ от университета в Кеймбридж, предупреди, че настоящите доказателства са "твърде ограничени“, за да се изключи тази възможност.

Според експерта, единствената разумна позиция по въпроса дали изкуственият интелект е съзнателен е тази на “агностицизма“ (философско учение, според което истинската същност на реалността, особено що се отнася до Бог, божества или свръхестественото, е непознаваема или поне не може да бъде достоверно позната от човека, бел. ред.).

Основният проблем, твърди той, е, че нямаме "задълбочено обяснение“ за това какво прави нещо съзнателно на първо място, така че не можем да го тестваме в изкуствения интелект.

"В най-добрия случай сме на интелектуална революция далеч от какъвто и да е жизнеспособен тест за съзнание. Ако нито здравият разум, нито практическото изследване могат да ни дадат отговор, логичната позиция е агностицизъм. Не можем и може никога да не знаем", обяснява Макклеланд.
Компаниите, занимаващи се с изкуствен интелект, инвестират огромни суми пари в преследването на "изкуствен общ интелект“ – точката, в която ИИ може да превъзхожда хората във всяка област.

Но докато работят за постигането на тази цел, някои твърдят също, че все по-усъвършенстваният изкуствен интелект може да развие съзнание.

Това означава, че изкуственият интелект би могъл да развие способността си за възприятие и да стане самоосъзнат.

Съзнание = обработване на информация

Въпреки че тази идея може да предизвика видения за роботи убийци, д-р Макклеланд твърди, че изкуственият интелект би могъл да направи този скок, без дори да го осъзнаем, защото всъщност нямаме общоприета теория за съзнанието.

Някои теории твърдят, че съзнанието е въпрос на обработка на информация по правилния начин и че изкуственият интелект би могъл да бъде съзнателен, ако само можеше да управлява "софтуера“ на съзнателен ум.

Други твърдят, че то е по своята същност биологично, което означава, че изкуственият интелект може само да имитира съзнание в най-добрия случай.

Докато не можем да разберем коя страна на аргумента е правилна, просто нямаме основа, на която да тестваме за съзнание в изкуствения интелект.

В статия, публикувана в списание Mind and Language, д-р Макклеланд твърди, че и двете страни на дебата правят "скок на вярата“.

Дали нещо е съзнателно променя радикално видовете етични въпроси, които трябва да разгледаме.

Например, от хората се очаква да се държат морално спрямо други хора и животни, защото съзнанието им дава "морален статус“. За разлика от това, ние нямаме същите ценности към неодушевени предмети, като тостери или компютри.

"Няма смисъл да се тревожим за благополучието на тостера, защото той не изпитва нищо. Така че, когато крещя на компютъра си, наистина не е нужно да се чувствам виновен за това. Но ако се окажем с изкуствен интелект, който е съзнателен, тогава всичко това може да се промени", споделя ученият.

Макар че това може да превърне работата с изкуствения интелект в етичен кошмар, по-големият риск може да е да започнем да смятаме изкуствените интелекти за съзнателни или разумни, когато те не са.

Д-р Макклеланд обясни: "Ако имате емоционална връзка с нещо, основана на предпоставката, че то е съзнателно, а не е, това има потенциал да бъде екзистенциално токсично".

Тревожно е, че философът казва, че членове на обществеността вече му изпращат писма, написани от чатботове, "в които ме умоляват да са съзнателни“.

"Не искаме да рискуваме да се отнасяме малтретирано с изкуствени същества, които са съзнателни, но нито искаме да посвещаваме ресурсите си на защита на „правата“ на нещо, което не е по-съзнателно от тостер", добавя