Учени предупреждават НАСА: Ще превърнете астронавтите в опитни зайчета

Нова вълна от планове, обявени от НАСА, за установяване на постоянно човешко присъствие на Луната повдига въпроси сред специалистите, които предупреждават, че астронавтите ще се превърнат в "опитни зайчета" пред лицето на слабо разбрани рискове, пишат от Live Science.

От постоянното излагане на радиация и ефектите от намалената гравитация върху тялото до техническите трудности, свързани с обитаването и ресурсите, изследователите казват, че много от предизвикателствата на лунната среда все още остават без отговор.

НАСА иска да започне работа на Луната през 2027 г.

Във вторник, 24 март, администраторът на НАСА Джаред Айзъкман обяви нови планове за изграждане на "устойчиво човешко присъствие" на Луната, включително постоянна база. Строителството на този нов "дом" за човечеството извън Земята може да започне още през 2027 г., каза той.

Съобщението идва само месец след като главният изпълнителен директор на SpaceX Илон Мъск се отказа от плановете си да изследва Марс в полза на създаването на "самоподдържащ се лунен град" в рамките на следващите 10 години.

Това е вълнуваща перспектива, но колонизирането на Луната няма да бъде толкова просто, предупреждават учените.

Лунната среда е изключително сурова: много остър, електрически зареден прах и постоянен поток от радиоактивни частици, движещи се с много високи скорости. Изследователите все още не знаят точно как комбинацията от космическа радиация и ниската гравитация на Луната ще повлияе на човешкото тяло в средносрочен и дългосрочен план. Освен това има основни въпроси, свързани с технологичната осъществимост: къде ще живеят астронавтите и с какви ресурси? Засега тези проблеми нямат ясни отговори и решенията може да не се появят навреме за обявените планове.

"Не мисля, че все още сме готови. Десетилетие може да изглежда като дълго време за някои, но за един учен е миг", казва Кейтлин Арънс, изследовател в Университета на Мериленд и Центъра за космически полети "Годард" на НАСА. 

Лунният прах е много различен от този на Земята

При липса на вятър и вода частиците не ерозират, оставайки изключително остри.

"Говорим за много малки, но изключително остри фрагменти", обясни Арънс.

Освен това прахът лесно се електрифицира. Ходенето по Луната повдига облаци от електрически заредени частици, които се залепват за всяка повърхност: те могат да блокират вентилационните системи, да повредят космическите костюми и да покрият слънчевите панели, което води до прегряване и повреда.

Без защитата на земната атмосфера и магнитното поле, жителите на Луната биха били постоянно изложени на космическа радиация.

"Радиацията е практически повсеместна в космоса и е много трудна за блокиране", обяснява Еманюел Уркиета, изследовател в областта на аерокосмическата медицина.

Ракът е потенциален риск, но ефектите от радиацията се проявяват с течение на времето, така че истинското въздействие може да стане известно едва след десетилетия.

"Всеки човек, който отиде в космоса, определено ще бъде опитно зайче", подчертава Уркиета.

Основни предизвикателства пред живота на Луната

За да се защитят, хората ще се нуждаят от солидни конструкции: метални или стъклени куполи, подземни бази или домове, построени от 3D-отпечатана лунна почва. Необходимите технологии обаче все още са във фаза на изследване. Например, дори ако подземният вариант би осигурил защита от радиация, учените все още не знаят точно как биха могли да копаят на Луната.

Намалената гравитация - само една шеста от тази на Земята - също може да причини здравословни проблеми. Вече е известно, че липсата на гравитация води до загуба на мускулна и костна маса. Разпределението на течностите в тялото също може да бъде засегнато, което може да причини загуба на кръв, подуване на очите или образуване на опасни кръвни съсиреци.

В крайна сметка всички тези предизвикателства сочат необходимостта от повече данни, които изследователите се надяват да получат чрез мисии като програмата Artemis на НАСА, която има за цел да изпрати хора обратно на Луната до 2028 г.

Темпото на развитие обаче може да е по-бавно от очакваното от Мъск и Айзъкман. Например, учените все още не са анализирали директно лунния лед - ресурс, считан за съществен за бъдещите колонии. В зависимост от състава му, този лед може да осигури вода, ракетно гориво и редки метали. Но при липса на конкретни проби, неговата полезност остава несигурна.

"Трябва да бъдем много внимателни да не обещаваме неща, които все още нямаме", предупреждава Джузепе Рейбалди.

Дори при тези условия изследователите остават оптимисти, че дългосрочното развитие на човешко присъствие на Луната е възможно, но ще изисква повече време и изследвания, отколкото се очаква в момента.