Пясъчните „вълни“ на Марс се движат при слаб вятър на повърхността, защото отделните песъчинки непрекъснато се „блъскат“ помежду си, се казва в изследване, публикувано в Physical Review Letters и цитирано от РИА Новости.
Смята се, че дюните на повърхността на Червената планета се формират под въздействието на вятър, който постоянно пренася песъчинките на неголеми разстояния – процес, който е известен като салтация. Но резултатът от моделирането и измерването на скоростта на вятъра от марсоходите показали, че вятърът на повърхността рядко духа достатъчно силно, за да може да придвижва пясъците.
Джаспър Кок от Националния център за атмосферни изследвания в САЩ и негови колеги предложили възможно обяснение на парадокса. Според тях в условията на слаба гравитация и разредена атмосфера песъчинките постоянно се блъскат една друга като билярдни топки и се разлитат, поддържайки непрекъснатото движение на дюните.
Учените адаптирали математически модел, който обяснява геологическите процеси на Земята, към марсианското притегляне и атмосферни условия, а после моделирали „пръски“, когато падаща песъчинка се сблъсква с друга и последната се повдига във въздуха.
Постепенно летящите песъчинки попадат на по-силни ветрове и, падайки, се удрят в повърхността, повдигайки във въздуха нови частици, които на свой ред също се вдигат високо. Учените смятат, че точно по този начин на повърхността на Марс се образуват „вълни“.
Такива „пръски“ могат да поддържат салтацията на Марс дори при относително слаб вятър, казва Кок.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.