Мистерия: Цигулка, изчезнала през Втората световна война, се оказа под носа на експертите

Загадка е дали Страдивариусът, използван от японски виртуоз, е същият инструмент, изчезнал в хаоса на нацисткия колапс в Берлин през 1945 г. Или различна цигулка, изработена от същия италиански лютиер, която внезапно се появи преди 30 години.

Това е загадка достойна за криминална история от света на изкуството, която започва по време на Втората световна война и включва конкуриращи се твърдения за произхода на две цигулки - едната липсва от 80 години - изработени от Антонио Страдивари (1644-1737) в неговите „златни години“.

Едната цигулка, известна като „малката Менделсон“, изчезва през 1945 г., след като банковият трезор, в който се е съхранявала, е разбит в хаоса в края на войната, когато Хитлер се самоубива в бункера си и бушуват ожесточени боеве, докато съветската армия превзема Берлин.

Този инструмент е регистриран и фотографиран през 30-те години на миналия век, разпознат като произведение на Страдивари от неговата работилница в Кремона през 1709 г.

Другата цигулка, известна като „Стела“, датирана две години по-рано - през 1707 г., днес е добре познат и прочут инструмент, използван от 54-годишния Ейджин Нимура, известен японски цигулар. Той може да се проследи до 1995 г., когато е продадена в Париж от неназован руски цигулар, който твърди, че е закупил инструмента през 1953 г. През 2000 г. „Стелата“ е фотографирана от аукционната къща Tarisio, но по това време не е продадена. След това, през 2005 г., е обявена за собственост на Нимура.

Фотографският анализ на драскотините и вдлъбнатините, причинени при свирене на цигулката, както и на шарката на дървесината, използвана за направата ѝ, убеди експертите, че двете цигулки всъщност са еднакви.

„Това е една и съща цигулка“, каза пред вестник Le Monde Дейвид Розентал, правнук на Франц фон Менделсон, немския банкер, който я е съхранявал в берлински трезор преди войната. „Същите размери, същите шарки на дървесината, десетки малки драскотини, които са абсолютно еднакви.“

Страдивари, който понякога е работил със синовете си, е направил повече от 1000 струнни инструмента, около 500 от които са оцелели до днес.

Цигулките са обгърнати от мистика и са били ценени заради звука и красотата си от виртуози като Йехуди Менухин. Те са високо ценени и по-рано тази година една цигулка Страдивариус, известна като „Барон Кнооп“, изработена през 1715 г., е продадена за 23 милиона долара.

Карла Шапрео, академик и изследовател на културните ценности, забеляза приликата между изображенията на липсващата цигулка и снимките на „Стела“, показани на изложба в Токио през 2018 г. „Челюстта ми увисна“, каза тя пред New York Times.

Шапрео има опит в производството на цигулки и ръководи проекта „Изгубена музика“, който проследява инструменти, ръкописи, книги и други културни предмети, ограбени, конфискувани и изместени в Германия от нацистката епоха

„Бях ужасена, защото беше преименувана, променена дата и беше частна собственост“, каза тя.

Джейсън Прайс, основателят на аукционната къща Tarisio, която е снимала цигулката през 2000 г., се съгласи с нейния анализ.

„Очевидно са едни и същи“, каза той. „Когато погледнете снимките една до друга, виждате особеностите на моделите на износване, вдлъбнатините, драскотините. Това е същата цигулка.“

Когато Шапрео се свърза с Нимура, той отказа да обсъжда цигулката. Адвокатът му Йоши Цурута ѝ каза:

„Нямаме информация по този въпрос, включително фактическа основа, че някое от вашите твърдения би имало основание.“

Няма никакви предположения за неправомерни действия от страна на Нимура.

Розентал, бивш музикант в балетния оркестър на Сан Франциско, каза, че семейството винаги е знаело за цигулката, някога използвана от баба му Лили, и за кражбата ѝ по време на войната.