Начо Герерос от "Новите съседи" на кралски трон: Превъплъщавам се в героиня, която много ме привлича

„Два трона. Две кралици“ ("Dos Tronos, Dos Reinas“) разказва историята, която никога не се е случила, но е трябвало да се случи. Представя една въображаема среща между заклети врагове — Мария Стюарт и Елизабет I, кралица на Англия. Пиесата показва борбата за трона между две жени — борбени и дръзки, които въпреки всичко са зависими една от друга. Представени са от Начо Герерос и Николас Перес в един великолепен актьорски дуел. Това е представление изпълнено с напрежение, което няма да остави публиката безразлична: страст, интриги, нежност, емоция… театър в най-чистата му форма. „Два трона. Две кралици“ е част от програмата на фестивала Sofia Summer Fest. 

Вчера беше първото представление извън Испания, след което ще се играе в Англия на фестивала на Festelong в Лондон.

„Два трона. Две кралици“ се осъществява с подкрепата на Испанското посолство и Институт Сервантес на испански език със субтитри на български. Спектакълът е вдъхновен от Елизабетинския театър. Представлението се откроява с пищна костюмография, оригинални визуална и музикална среда. Интересна е интерпретацията на двамата актьори и въплъщаването им в женски образи. Темата е трагична, но се долавят и иронични нотки. Много интересна творба написана в стихотворна форма, в която ще се запознаете с театралния талант на Начо Герерос в ново амплоа.

Добре познатият на българската публика испански актьор от „Щурите съседи“, в ролята на Хосе Мария, и „Новите съседи“, в ролята на Коке, който за втори път е в България, говори пред Dnes.bg.

Вие сте популярен в България, но разкажете малко повече за себе си?

Роден съм в Ла Рьоха, Испания през 1970 г. Обичам да спортувам, да чета, изпитвам любопитство към живота и съм жаден за нови преживявания. Непрекъснато имам желание да научавам нови неща. Театърът ме разпалва. Всеки ден се наслаждавам на това, което правя. Голям приятел на моите приятели съм и предполагам, че ще спечеля още приятели на своя страна. 

Какъв е най-важният дуел, пред който сте се изправил във вашия живот?

Това беше, когато взех решението да напусна дома на родителите си и да отида в Мадрид. Тогава бях много млад. Исках да следвам, това което наистина беше моя страст и мое призвание – да се занимавам с театър. Това беше най-големият дуел, който съм имал. Оставяш зад себе си много неща, своето семейство. Почувствах се зрял. Призван да започна нов живот и да загърбя миналото си.

Какъв отпечатък оставиха у вас телевизионните персонажи?

Масовата публика е важна, защото масата идва да те гледа в театъра, което е много любопитно. Откривам само положителни неща в славата. Изпитвам голяма наслада от живота. По никакъв начин не ме притеснява популярността. Адаптирах се към тази ситуация и ми харесва, че младите хора ме разпознават и ми споделят, че следят моята работа. Това е много важно за един актьор.

Вие сте част от театралната трупа Витория. Какво ви носи театралната дейност?

Бях още малък, на 16 години, в гимназията, когато отидох да уча в тази трупа в Баската автономна област. Това бяха първите ми опити в театъра. Още от дете знаех, че ще бъда актьор по професия. 

Как успявате да си почивате? Все пак актьорската професия е доста напрегната.

Когато се въплъщаваш в един герой няма извинения. Трябва да го направиш до край. Отпускам се с плуване. Плувайки взех много решения за моя живот. 

Какви са вашите впечатление от България?

Имам изключително позитивни впечатления. Тук съм за много кратко – два дни. Нямам реална представа за живота в България. Когато обитаваш една държава дълго време виждаш негативните неща. Иска ми се да науча повече за вашата страна, защото засега познавам само София. Имам моментни впечатления, не дълбок поглед.

Как изглежда идеалният свят за вас, посветен сте на много социални каузи?

Представям си свят без страдание и разруха. Политически лидери със здрав разум, които мислят за народа. Да няма войни, глад. Един мирен свят. 

Какво ви стимулира да вървите напред?

Стимулът ми е самият живот. Имам само него. Не знам дали ще се преродя в някого, дали има отвъден живот. Не знам дали идвам от предишен живот. Искам да се наслаждавам на всеки миг докато съм ТУК и СЕГА – на моята работа, на едно кафе сутрин, на нервите преди да изляза на сцена, на самотата също.

Открихте ли сродната си душа?

Не. Въпреки това не се чувствам самотен. Много съм добре насаме със себе си.

В кой жанр се чувствате най-комфортно като актьор?

За мен най-важен е героят. Без значение дали е комедия, драма. Жанрът е последното нещо, което гледам. Най-много ме вълнува силната драматургия, добрата история. Обичам драмата. Не се определям нито като драматичен, нито като комичен актьор. Просто актьор.

Коя е ролята, която все още не сте изиграл? 

Колкото по-възрастен съм, имам толкова по-голямо желание да работя и ми се струва, че има още много да се свърши. Може би има персонажи, за които не си давам сметка, че съществуват и ме очакват. Каквото и да е, ще да е красиво.

Как се чувствате в кожата на жена?

Фантастично. Имам възможност да съм кралица. Превъплъщавам се в героиня, която много ме привлича. Ние актьорите трябва да пресъздадем героя, да вярваме в образа като дете, което си играе, че ще стане лекар, футболист… 

Автор: Десислава Томова