Биляна Петрова: Театърът е общуване, не можем без него

Изключително богата програма предлага предстоящото четиринадесето издание на фестивала „Младите в театъра“ 2025 в Ловеч. Освен шестте спектакъла за първи път ще има съпътстваща програма от концерти, премиери на книга, изложба и уъркшоп. Освен в читалището част от представленията са в камерната зала на Драматичен театър „Борис Луканов“ – Ловеч, който е организатор на събитието. Съпътстваща програма включва музикални вечери на открито пред сградата на театъра. Предвидени са концерти на групата „Живи и здрави", изпълнения на Лъчезар Кацарски, на Маринела Дочева и Живко Петков, на „Русита Акустик“. Ще бъде открита документална изложба, посветена на 100 години от раждането на Георги Парцалев. На 13 октомври от 17.00 часа ще бъде представена книгата „Катя Паскалева. Тишина от думи“ с автор Георги Тошев в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“. В дните на фестивала ще се проведе уъркшоп „Карнавал“ по текстове на Димитър Димов, като на 10 октомври на различни места в града ще можете да видите откъси от работата на актьорите. Билети се продават тук.

Разговаряме с Биляна Петрова, директор на Драматичен театър - Ловеч, за предстоящото издание на фестивала, посветен на младите, дебютиращи режисьори и творци.

Каква е основната мисия на Фестивала „Младите в театъра“ днес и как тази мисия се е променила от първото издание досега?

Още, когато аз влязох в екипа на театъра и приех тази отговорност да ръководя процесите в него, почувствах едно специално усещане за сцена-дом. Цялата трупа и всички служители се стараят за това и подхождат с внимание към всеки прохождащ артист, който е започнал своя творчески път и е привлякъл вниманието на преподаватели, състуденти, колеги. Стремежът ни като организатори на фестивала е тези артисти да имат среща с публика, далеч от всякакви състезателни принципи и форми на класации – да бъдат заедно на равни начала. С времето неминуемо се променя фокусът от по-експериментален, към по-близък до непосредствените реакции на публиката.

Фестивалът се фокусира върху младата режисура и първите професионални опити. Какви са основните критерии, по които оценявате и каните един дебютен спектакъл като достоен за сцената на форума? 

Отзвукът от всяко младежко вдъхновение на сцена бързо се разпространява сред театралите, разчита се и на професионални селекционери, които разпознават таланта още на етап обучение и първичен ентусиазъм. Достатъчно е творческият опит или прохождане да предизвиква искрени реакции, макар  и пред малко на брой зрители.

Какви нови теми, форми или тенденции в работата на младите режисьори откроихте в тазгодишната селекция, които ви направиха най-силно впечатление?

Този път срещата с труда на близък колега в лицето на Сабина Коен – актриса, прохождащ педагог и режисьор, предизвикаха моето възхищение и уважение към работата ѝ със студентите, които в най-подходящия жанр за обучение, според мен – приказката, поставяща ни най-близо до детското въображение, опитват средствата на игровия театър и постигат реакции у различни възрасти. Разбира се, аз очаквам с нетърпение срещата с всички участници, с всички млади режисьори. Надявам се и публиката да открои някои от тях, а защо не и да ги поканим за бъдеща работа в театъра в Ловеч.

Тази година фестивалът се сблъсква с ремонт на основната сцена. Как се справихте с това предизвикателство? 

Ремонтът ни лиши от пространствения ни дом – Голямата сцена, благодарни сме на Ловчанското читалище „Наука – 1870“ да приютим три от спектаклите на тяхната сцена. Други три, чиито технически параметри позволяват изява на смалена площ, са приети на Камерната сцена в театъра. Вярвам, че това малко неудобство е много временно и ще бъде за добро. 

Каква е цената, която плащат младите творци, когато културните институции нямат достатъчно ресурси да ги подкрепят?  

За съжаление, не само младите, но и по-утвърдените често работят с ограничени ресурси. Налага се да се отказват от идеи, проекто-намерения, примиряват се с трансформирания замисъл, а понякога и с творческо осакатяване на проекта и деформация на взаимоотношенията в постановъчния екип или в диалога с ръководството.  

Спектакълът на вашия театър, „Звездното дете“, получи награда за режисура в Косово през 2023 г. Как този успех стимулира вашия екип и каква е вашата визия за международното популяризиране на Ловешкия театър и фестивала? 

Съществуваше импулс в целия екип, след пътуването до Косово, имаше огромно желание представлението да бъде играно в мащаба на комерсиалните продукции, но системата, в която съществува съвременният български държавен театър, убива всеки подобен устрем. Спектакълът остана в „резерви“, екипът постепенно се раздели с надеждата да го възстановим, под натиска на необходимостта от почти ежедневни турнета на популярните ни представления. Същата съдба споделят и други творчески постижения като „Седемте стола“ с награда ИКАР 2024 в категория водеща мъжка роля, „Мяра за мяра“ по Уилям Шекспир, „В полите на Витоша“ с номинация ИКАР 2023 г.. Международните участия ни донесоха повече радост и по-широка публика на фестивалите в град Куманово, РС Македония 2022 и 2023 г. и в Бурса, Трабзон и Истанбул, Турция през 2023 г.

Мечтаем да играем и в Германия, но повече от добре е да постигаме зрители, сред тях и българоезични, на територията на съседните ни страни, на балканския полуостров – това също е част от мисията на този държавен театър – да разпространява българската култура и зад граница, на сцените в околните нам територии. 

Тази година фестивалът има силна паралелна програма – музикални концерти и събития, изложба и прожекция, както и представяне на книга, свързани с паметта и почетта към големите творци в театъра. Каква е целта на този подход и как той обогатява основната селекция?

Отново заедно с колегите решихме, че така ще създадем усещането за празник и събитийност в различни прастранства – повсеместно споделяне на енергията на младите, едновременно с това с опорна точка върху традицията, класиците на българската сцена и кино, каквито са Георги Парцалев и Катя Паскалева. Смятам, че програмата е балансирана и макар с фокус „Младите в театъра“ – има събития за всички възрасти, за всички вкусове. Това е важно, когато очакванията са големи и когато все пак трябва да работим за публиката.

Документалната изложба за Георги Парцалев е важен акцент. Защо е толкова важно за един фестивал, фокусиран върху „младите“, да почете паметта на класиците? Как тази изложба ще говори на днешното поколение артисти? 

Когато създадохме изложба, посветена на патрона на театъра Борис Луканов, се убедихме какво въздействие имаше подобно докосване до света на големия актьор върху колегите и публиката, която се докосва до негови лични предмети, костюми от постановки, фото, видео материали и др.. Усещането, че талантът е вечно жив, дава сили и вяра да продължим ежедневната работа, посветена на сцената. И сега ще е така.

Какви са очакванията Ви от тези интердисциплинарни събития и как те привличат нова публика към театъра? 

Най-младата съзнателна публика в Ловеч – гимназиалната, продължава да е наш партньор и сътрудник. Тази среща е непосредствена, тя е жива връзка с културната памет. Освен това смятаме, че не просто отглеждаме и възпитаваме публика, ами откриваме и нови таланти. Актьорите ни активно работят с театралната школа, все повече ученици се осмеляват да се посветят на театъра.

Какво е дългосрочното Ви желание за Фестивал „Младите в театъра“? Какво трябва да се случи, за да може фестивалът да се превърне в още по-стабилен и голям трамплин за младите таланти?

Непременно да се превърне в ежегоден форум с осигурен достъп и престой на младите колеги за целия период на фестивала с възможни техни участия в театрални работилници и срещи с избрани от тях педагози и по-възрастни колеги, взаимодействие между различни висши учебни заведения за театър. Добра финансова материализация от страна на Министерство на културата.

Каква е Вашата лична надежда и послание към младите режисьори и актьори, които участват във фестивала, както и към публиката, която ще ги види за първи път? 

Да откриват всеки път своя нов език – театърът е общуване, не можем без него.

Автор: Елица Пенова

Ето и програмата