Роб и Мишел Райнър са убити от собствения им син

Роб Райнър и съпругата му Мишел Сингър Райнър са били убити от сина си Ник, твърдят няколко източника, разговаряли с членове на семейството. Полицията все още не е потвърдила официално тази версия.

В неделя, 14 декември, около 15:30 ч., от пожарната служба на Лос Анджелис са били повикани в жилище, за да окажат медицинска помощ, съобщиха от LAFD пред People. При пристигането си екипите открили мъж на 78 години и жена на 68 години, починали на място. Източници потвърждават, че жертвите са Роб и Мишел. По данни на полицията 32-годишният Ник е жив и в момента дава показания. Арести засега не са извършени.

Роб Райнър е режисьор, продуцент и актьор, чиято кариера включва някои от най-обичаните филми в историята на Холивуд - от режисьорския му дебют "Това е Спайнъл Тап" ("This Is Spinal Tap") от 1984 г., през "Бъди до мен" ("Stand by Me") от 1986 г., "Принцесата булка" ("The Princess Bride") от 1987 г., "Когато Хари срещна Сали…" ("When Harry Met Sally...") от 1989 г., "Мизъри" ("Misery") от 1990 г. и "Доблестни мъже" ("A Few Good Men") от 1992 година.

Първоначалната му популярност идва с ролята на Майк в телевизионния ситком на Норман Лиър "Всички в семейството" ("All in the Family").

Райнър е роден в Бронкс, Ню Йорк, през 1947 г. Баща му е легендарният комик Карл Райнър, а майка му - актрисата и певица Естел Лебост. 

Роб и Мишел се запознават по време на работата му по "Когато Хари срещна Сали…", а през 1989 г. сключват брак, след което им се раждат три деца.

Преди това Райнър е бил женен за Пени Маршъл, която почина през 2018 г. на 75-годишна възраст вследствие на усложнения от диабет.

В интервю за People от 2016 г. Ник говори открито за дългогодишната си борба с наркотична зависимост, започнала още в ранните му тийнейджърски години и довела до периоди, в които е живял на улицата. Той разказва, че е влизал и излизал от рехабилитационни програми, започвайки около 15-годишна възраст, а с ескалирането на зависимостта си се е отдалечавал все повече от дома и е прекарвал дълги периоди без подслон в различни щати.

Ник споделя пред People, че хаотичният период на зависимост - включително нощи и понякога седмици, прекарани навън - по-късно се превръща в основа за полуавтобиографичния филм "Да бъдеш Чарли" ("Being Charlie"), по който той е съавтор.

"Сега вече съм си у дома от много дълго време и някак успях отново да свикна с живота в Лос Анджелис и с това да бъда около семейството си", казва Ник в интервюто по онова време.