Нана Гладуиш разказа за диагнозата "рак на кожата"

Силата на духа и вярата помага на българска телевизионна водеща да преодолява предизвикателствата, пред които се изправя.

Има такива хора, които с широка усмивка се борят с предизвикателствата, които ни поднася животът - година след година, държава след държава. И винаги побеждават! Такъв човек е Нана Гладуиш.

"В момента съм в Маями, където обикновено прекарвам зимите. Българските зими", сподели пред бТВ Нана.

Последното ѝ пътуване беше с кола заедно със семейството ѝ, включително сина ѝ и съпруга. "Направихме един бърз план и след два дни тръгнахме. Идеята беше да обиколим Флорида – тръгнахме по източния бряг, стигнахме до Ню Орлианс и после по западния бряг", разказва тя.

Пътуването продължило около осем дни и над 3000 км. "Вече накрая им казах на останалите пътуващи, че ако трябваше още една нощ да остана някъде и да преспим, мисля, че щях да си прережа вените", споделя Нана.

"Аз съм от хората, които обичат да се предизвикват, обичат или даже не толкова обичат, но съм свикнала животът ми да е out of the box, извън стандарта. Стандартните неща ме убиват. Стандартните хора, стандартните дни", казва тя.

В пътуването им се случило и напрегнато преживяване в Мисисипи: "Попаднахме в един много непривлекателен район за туристи. Както си пътувахме с колата, в един момент видяхме мъж, гол до кръста, с пистолет, и жена до него, гледаща подозрително. Беше малко стресиращо", разказва Нана.

Животът обаче ѝ предлага и по-сериозни изпитания. Нана разказва за последната си диагноза: "Последното ми приживяване беше свързано с откриване на образование, което се оказа рак на кожата. Шофирах и по телефона ми казаха, че биопсията ми е излязла положителна. Започнаха да използват терминология, която аз не можах да разбера."

Тя разказва как се е справила с диагнозата: "Прибрах се, отворих вратата и казах: "имам рак на кожата". Аз преминах през много сериозни неща. Първата ми диагноза беше свързана с твърдението, че аз няма да оцелея. В тази диагноза нещата изглеждаха по-позитивни. В повечето случаи лечението е оперативно, нямаше нужда от допълнителна терапия, освен защитата от слънцето."

"Докато се възстановявах от тази оперативна интервенция, започна да ме притеснява и друго нещо на главата. Отидох пак в болницата, изрязаха го – слава богу, не излезе опасно. След това изрязаха още две неща. Дори когато лечението е сравнително бързо, стресът отключва огромен страх", споделя тя.

"Опитвам се да филтрирам страховете си, мислите си. Опитвам се да отклонявам вниманието си. Опитвам се да се грижа за себе си, за здравето си, защото аз освен пациент съм човек, който помага на пациенти. Имам пациентска организация и едно от нещата, които казваме, е: "здравето е наш ангажимент", казва Нана.