Грешки при отглеждането на рози, които съсипват цъфтежа

Розата има репутация на взискателно цвете, но често пъти не растението е трудно, а просто неговите „нужди“ остават неразпознати. Независимо дали отглеждате една-единствена саксийна красавица на балкона или се грижите за розова леха, ето за какво трябва да внимавате:

Засаждане на грешното място

Най-важното решение, което вземате за роза, се случва още преди да изкопаете дупката: местоположението. Розите са поклонници на слънцето. Те се нуждаят от минимум шест часа пряка слънчева светлина дневно, за предпочитане нежното сутрешно слънце, което бързо изсушава росата и стартира фотосинтезата.

Сенчестият ъгъл ще ви даде дълги стъбла, редки листа и малък брой цветове. Но не става въпрос само за светлина. Циркулацията на въздуха е невидимият щит срещу гъбични заболявания. Засаждането на роза твърде близо до стена, гъст жив плет или натъпкана сред други храсти създава застоял, влажен джоб, където процъфтяват черните петна и брашнестата мана.

Дайте на всеки храст достатъчно място, за да достигне зрялата си ширина, и се уверете, че въздухът може да преминава през него. И накрая, избягвайте да засаждате нова роза на точното място, където старата се е разболяла или е умряла – тази „болест при пресаждане на рози“ може да забави растежа поради натрупване на специфични почвени патогени. Ако е необходимо, първо сменете почвата.

Поливане отгоре

Това е сцена, която се разиграва в безброй градини в гореща вечер: пръскачка обилно облива розите с вода, напоявайки листата и цветовете. Макар че изглежда освежаващо, този навик е открита покана за проблеми. Мократа зеленина, особено през нощта, е идеалната среда и развъдник на гъбични заболявания, към които розите са предразположени.

Винаги поливайте в основата на растението, насочвайки водата към почвата, а не към листата. За тази цел е идеален маркуч за напояване или система за капково напояване. А когато поливате, поливайте обилно. Лекото ежедневно „поръсване“ предразполага корените да останат плитки и уязвими към топлината.

Вместо това, напоявайте обилно розите си веднъж или два пъти седмично, така че влагата да проникне дълбоко в земята, насърчавайки здрава, устойчива на суша коренова система. Ранната сутрин е най-подходящото време, позволявайки на всички случайни пръски по листата да изсъхнат бързо. 

Бедна почва

Не бихте очаквали един спортист да се представя добре на празен стомах, но розите често просто се поставят в земята и се очаква да произведат безкрайни цветове от уморена почва! Запомнете – розите се хранят много.

Те жадуват за богата, добре дренирана пръст, пълна с органична материя. Преди засаждане, добавете щедри количества добре изгнил компост или отлежал тор в лехата. След това – годишен мулч от компост през пролетта подхранва почвата бавно, потиска плевелите и запазва влагата.

Що се отнася до торовете, помислете за балансирана рутина: бавно освобождаващ се гранулиран тор за рози, прилаган след първото пролетно пръскане и отново в началото на лятото, като завършва шест седмици преди първата очаквана слана, за да не насърчавате нежния нов растеж, който зимата ще убие.

Пожълтелите листа могат да бъдат признак на гладуване, но внимавайте да не прекалявате и с торовете с високо съдържание на азот – ще получите храст, покрит с листа, но с малко рози.

Кои са останалите грешки проверете в Az-jenata.bg.