Боби Вълчев: В джаза няма правила - има интуиция, импровизация и вдъхновение

Боби Вълчев е сред най-изявените български джаз музиканти на съвременната сцена, познат с умението си свободно да съчетава виртуозно майсторство зад пианото, кадифен вокал, импровизаторски усъвършенстван тромпет и с композиторски усет. Завършил Националната музикална академия в София, той изгражда впечатляваща международна кариера с централа в Дубай, където редовно дели сцена и събития с легенди от ранга на Хърби Хенкок, Крис Боти, Джордж Бенсън и Маркъс Милър. На 3 октомври Боби Вълчев, заедно с бенд, ще излезе на сцената на Античния театър в Пловдив.

- Вие сте рядка комбинация от вокалист, пианист, тромпетист и композитор. Ако по някаква причина трябваше да се откажете от всичко освен от една роля, с коя от тях раздялата би била най-болезнена днес?

Ако беседвахме по тази тема преди три десетилетия, без да се замисля щях да посоча тромпета. Преди двадесет години вероятно изборът ми щеше да падне върху пианото. Днес обаче... отговорът категорично е пеенето. Гласът е инструментът, минал през душата, предава емоцията по най-директния възможно начин.

- Свободата в джаза е пословична, но тя стъпва върху солидна академична основа. Кога един артист трябва да спре да мисли за теориите и просто да свири?

Истински добрият музикант всъщност никога не мисли за правилата, докато е пред публиката. Той ги е усвоил, разбира ги в дълбочина и точно затова има свободата непрекъснато да ги прекрачва. Правилата са за часовете на упражнения и репетиции. На сцената обаче правила няма - там властват единствено музикалната интуиция, моментната химия с публиката и вдъхновението.

- Вие сте делили сцена и пространство с титани като Джордж Бенсън, Маркъс Милър и Крис Боти. Коя от тези срещи промени не просто музиканта, а човека Боби Вълчев?

Моментът, който наистина преобърна мирогледа ми, беше разговорът с Хърби Хенкок. Тогава бях пълен с конкретни въпроси за техники, хармонии и музикална теория, а той постоянно ми говореше за свобода, за поток от енергия, за вдъхновение... В онзи ранен етап всичко това ми звучеше почти като абстрактна приказка без конкретика. Едва години по-късно осъзнах, че той ми беше разкрил същината. Продължавам да ценя тази среща все повече с всеки изминал ден.

- Нека се върнем към известната случка от Dubai Opera, когато Крис Боти ви извиква спонтанно от публиката на сцената. Какво премина през ума ти в такъв екстремен момент?

Ситуацията наистина беше екстремна! Пристигнах на концерта в последния възможен момент, директно от други ангажименти. Нямах време дори да се преоблека и бях в изцяло спортно облекло, но предпочетох да присъствам така, вместо да изпусна събитието от суета. Когато Крис ме посочи и ме покани да се кача при него, адреналинът скочи за секунда. Нямаше време за колебание, за страх или размисъл - просто скочих на сцената и започнах да свиря.

- Кой е най-ценният урок от подобни световни имена, който не може да се научи в нито една консерватория?

Че най-важната задача в изкуството и в живота е да откриеш своя собствен глас и да не правиш никакви компромиси с него. Да бъдеш абсолютно безкомпромисен и искрен пред публиката и да не се страхуваш да поемаш рискове. Когато се довериш на интуицията си, тя никога не те подвежда.

- Всички ваши изпълнения се отличават с ярка импровизация. Има ли пиеса от репертоара ви, която след толкова сценични години вече няма нищо общо с оригинала?

Честно казано - абсолютно всички! Всяка песен се преобразява с всяко следващо излизане пред публиката. Обожавам предизвикателството да пренаписвам момента, да търся нещо ново и уникално. Това ме поддържа буден, вдъхновен и музикално жив. Дори ако ме попитате за нещата, които съм изсвирил миналата седмица - днес вече бих ги подходил по съвсем различен начин, какво остава за период от 10 или 15 години.

На 3 октомври предстои концерт-спектакъл със свещи в Античния театър в Пловдив. Защо джаз и свещи?

Свещите допринасят за въздействието на джаз музиката, като създават интимна, топла и чувствена атмосфера, в която звукът и светлината се превръщат в едно цялостно преживяване. Иска ми се в душите на хората след концерта музиката никога да не спира и пламъкът никога да не гасне. Искам да усетят чувството на свобода, което чрез музиката да ги пренесе и в ежедневния живот.