Black Ice - краят на 8-годишен ледников период за AC/DC

Свеж, безпристрастен, “типикъл” – така бих могла да охарактеризирам албума, който през есента на 2008 г. зарадва феновете на AC/DC, след осемгодишно мълчание. И този път австралийските легенди не изневериха на характерния си стил и безкомпромисно поведение, що се отнася до рокендрола.

Въпреки това обаче, ако трябва да съм честна, бих излъгала ако кажа, че „Black Ice” е албумът, който безумно много докосна сърцето ми (за разлика например от „Back In Black” или „The Razor’s Edge”). „Rock N Roll Train” идва с гръм и трясък, като първоначално на мен в ушите ми звучи припев, гласящ „Runaway Train”. В последствие разбирам истинкото име на пилотната песен. Тя е пилотна и за много от концертите на турнето „Black Ice” (бях свидетел на това в Гърция миналата година). По време на изпълнението на локомотивната песен, гигантските видеостени на сцената са владение на комикс, в който огромният локомотив е главно действащо лице.

“Anything Goes” пък ме връща леко в далечната 1980-та година и митичния албум „Back In Black”. Песента носталгично ми напомня с мелодичността си на „You Shook Me All Night Long”. “Better Watch Your Back”, ни съветва Брайън Джонсън в песента “War Machine”. И е прав – защото машината се приближава по-бързо от всякога.
С особен ритъм и класа за мен се откроява “Decibel”. „Give Me Rock N Roll” – давам, с пълни шепи при това, Брайън!  „Work, Work, Money Made”, приканват австралийците и веднага в съзнанието ми се разиграва реминисценция с „Money Talks” („The Razor’s Edge”, 1990). Да, предстоящият концерт в София би могъл да бъде част от една „рок ен рол мечта”, както е озаглавена една от песните в албума. За мен парчето, заслужаващо най-висока оценка в този албум, е едноименното „Black Ice”. Но не защото е едноименно, а защото е перфектно описващото стила на бандата. И началото, и развитието на цялата песен. „Black Ice. My Life”. 

Осемте години между „Stiff Upper Lip” и „Black Ice” се оказаха затишие пред буря. И то каква! “Извън властта на времето, предизивикателни и непокорни”, писа преди време „New York Times” по повод творчеството на австралийските магьосници и в частност по повод премиерата на „Black Ice”. Албумът ми напомня както на „Back In Black”, така и на "The Razor's Edge", а също толкова и на "For Those about to Rock". Трудно ми е да опиша цялостната емоция от записа, защото тази група освен, че сама по себе си е особена, е и особено близка до сърцето ми. Последната й рожба постепенно се доближава до него. Но й трябва още време, за да улегне и да ме завладее трайно!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.