AC/DC разлюляха София

Ако има група, за която не съм си представяла, че някога ще напиша репортаж - то това определено са AC/DC. В последните няколко години слуховете за тяхно гостуване у нас станаха все по-сериозни, а миналогодишните им посещения в нашите съседки направиха бленуването все по-реално, но за това, което се случи вчера (14 май) на националния стадион "Васил Левски" май никой не беше достатъчно подготвен (изключая всички онези, видяли ги на същото турне преди година).

Да гледаш AC/DC, да станеш част от това шоу и да пишеш за него - това е чест. Чест, от която тежи, защото за такова събитие думите никога няма да са достатъчно. Чест, защото си давам сметка, че повече от десет години преди да се родя тези музиканти са бродили из световните сцени и са създавали историята на рок енд рола, такъв какъвто моите връсници и аз го познаваме от старите касети и плочи и за който сме чели в дебелите биографии на групите и музикалните енциклопедии.

 

AC/DC са институция, която трябва да бъде уважавана. За всичко, което е направила и което продължава да дава от себе си на милионите си фенове. В това, сигурна съм, са убедени всички онези може би над 50 000 души, които снощи с озарени лица и мощен рев посрещнаха австралийците.

Първото им гостуване в България се случи толкова години след създаването им - факт, за който малцина съжаляваха до сега, но и причина на стадиона да се съберат хора от четири поколения. А там наистина имаше всякакви хора - бебета и малки деца, тийнейджъри, бременни, костюмирани, полуголи девойки, метъли, баби и дядовци, англичани, гърци, испанци, борчета и обикновени пияници.

AC/DC събраха иначе несъбираема група от мъже и жени, които заедно посрещнаха едно от  най-зрелищните концертни изпълнения, които познава историята на музиката.

И ако KISS могат да се похвалят най-вече с циркаджийските си фойерверки, лампички и пушилка, то AC/DC са създали такъв цялостен и завършен спектакъл, какъвто рядко се среща при други групи. Сцената им е направо величествена. Много метри в широчина, много метри в дължина, огромни видеостени, безброй прожектори, огромен влак, който дерейлира в самото начало на концерта, гигантска надуваема кукла, Т-образно продължение на сцената, което се вмъква до средата на стадиона, топове, камбана, гърмежи, конфети... Останах без дъх.

Така беше и снощи. Въпреки непредвидената настинка, силните болки в гърба и врата, тежащата глава и напрегнати мускули. AC/DC ме накараха да забравя за проблемите и да не спра да повтарям, че "тези старчета са невероятни. Егати. Егати. Егати". По усмихнатите лица, навсякъде около мен, се четеше същото удивление. AC/DC ни показаха как трябва да се държи една легендарна група. Колко точно високо е нивото на професионализъм, за да удържат на промените във вкусовете на феновете и на напора на по-младите банди.

Тук е време да изброя все пак какво чухме снощи на "Васил Левски", или поне част от тези 19 песни, които ни завладяха за цели два часа. Rock N' Roll Train, Hell Ain't a Bad Place to Be, Back in Black, Shot Down in Flames, Thunderstruck, Hells Bells, Shoot to Thrill, Whole Lotta Rosie и двете оставени за десерт, т.е. бис - Highway to Hell и  For Those About to Rock (We Salute You). Но които и парчета да бях написала тук, които и песни да бяха избрали австралийците да ни представят - нямаше да има значение. Нямаше да има недоволни, нямаше да бъде по-лош концерт и пак щяхме да се хилим като душевно разстроени след края на цялата тази рок енд рол приказка. 

 

Изписах толкова думи, а имам чувството, че най-същественото  съм изпуснала. Тези музиканти - Брайън Джонсън, братята Йънг, Клиф Уилямс и Фил Ръд - всичките са нечовеци. С уникална издръжливост и енергия, с която малцина техни връсници могат да се похвалят. Аз се изморих - те не. Ето това е отдаденост, ето това е енергия. Сигурно пълните стадиони са зарядното за подобно раздаване през всичките 120 минути.

Извънземни! Всичко останало е бошлаф. И бирата, за която опашките отново бяха километрични, и точенето с часове на излизане от тесните изходи, и Конкурент, които не трябваше да "подгряват", и наглите продавачи на пиратски мърч. Иначе огранизацията бе сравнително добра - имаше я, това е важно. За всички останали подробности ще си спомням сигурно поне месец напред и... ще имам какво да разказвам на внуците. 

 

AC/DC вилняха в София. По-точно и ясно от това - здраве му кажи!

От тук можеш да видиш снимки на феновете, а от тук на бандата!