W.A.S.P. събраха 4 хиляди с петото си шоу у нас

Вратите вече са отворени, когато пристигам в 19:00 ч. Това е похвално и е редно да спомена, че Loud Concerts са помислили за ниските температури навън и пускат хората на топло. Учудващо няма опашки и блъсканица, освен разбира се пред щандовете за бира.  Тези първи впечатления ме карат да се усмихна и да мисля, че предстоящият концерт ще е добър.

Точно в 20:00 Bastardolomey се качват на сцената. По стечение на обстоятелствата не мога да ги гледам, но съм сигурна, че момчетата  се справят добре.

В 21:20 (леко закъснение) Blackie и компания буреносно засвирват On your knees, а близо четири хилядната публика няма нищо против да им „коленичи”. Точно с тези първи акорди на култовата песен от 1984 разбирам, че ще присъствам на поредният концерт озвучен с шум, а не с музика и ще разчитам на добре знаещите текстовете фенове около мен, за да разбера какво точно свири.

Разочарованието започва все по силно да се прокрадва у мен, със започването на следващата песен веднага след първата, без дори „Hello Sofia” от страна на групата.

Веднага става ясно, че W.A.S.P не са в настроение. Сравнено с предишните им концерти, тук няма и 1/3 заряд от това, което всички очакваме. Blackie си пее - трябва да отбележа невероятно, особено предвид озвучението - останалите си свирят, без особено да се впечатляват от хилядите ръце протегнати към тях.

С L.O.V.E machine градусът малко се вдигна, публиката се поотпусна и сякаш разбра, че е по-добре да се радва на това, което се случва отколкото да се остави на негативните емоции да я завладеят. За това свидетелства и радушно приетата Crazy от последният студен албум Babylon, както и последващата Live to die another day.

Със започването на Wild child, публиката вече е готова да прости всичко и най-сетне да затопли иначе мразовитата зала. Уви, с изпълнението на следващото парче Babylon’s Burning всички разбираме, че сетлиста е съкратен и няма да чуем песните, които сме очаквали.

Само след още една песен зазвучава I wanna be somebody, към чийто край най-сетне фронтменът на групата прави контакт с публиката. Разделя залата на две и ни кара да се надпяваме, като разбира се печели страната, от която има повече хора. След тази кратка забава Blackie Lawless се сбогува с тълпата във Фестивална.

Това довежда до всеобщо изумление. Точно един час след старта на концерта и доста кратък сетлист W.A.S.P се прибират. Без дори да хвърлят палка или перце на хората, дошли толкова по-рано, за да са на предни редици.

Появяват се слаби наченки на освиркване от публиката, но биса започва точно навреме. Chainsaw Charlie, драматичната Heaven's Hung in Black оплакваща загиналите при Гетисбърг в американската гражданска война и Blind in Texas успокояват публиката и понамаляват горчивината, с която в крайна сметка си тръгваме от залата.

Този пети концерт в България на американските рок легенди, не беше легендарен. Не, че беше лош, просто явно бяхме отишли за повече.

Дали поради умора от турнето, ужасени от звука изпълващ залата или друга причина, която можем само да гадаем, W.A.S.P не се раздадоха. Кратък, съкратен сетлист изсвирен стегнато и без „сърце” разочарова хората, които очакваха да видят онези W.A.S.P от миналата година и да изживеят същите позитивни емоции, които да ги топлят до следващият път.  А Blackie обеща, че такъв ще има.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.