Firewind в София - пауър метъл от сърце!

Вече не е изненада за никого, ако метъл банди от всякакъв ранг обявят, че поредното им турне ще премине през България. Не останаха изненадани и феновете на гръцките ни съседи Firewind, които неотдавна потвърдиха третото си гостуване в столицата ни. Те са един от сравнително малкото балкански състави, които имат твърда маса почитатели и които са набрали интернационална популярност, която им помага да пълнят залите на всеки тур. Поредното им световно турне е в подкрепа на най-актуалния им диск - Days of Defiance, който ги бетонира в нишата на скоростния пауър метъл. 

 

За третото им гостуване очакванията бяха значителни, имайки предвид предишното им концертно посещение, оставило траен отпечатък в съзнанието ни месеци наред след провеждането му. Обстоятелствата този път заведоха бандата в зала "Юбилейна" на транспортния университет в София, което се оказа учудващо сполучлив избор. Вече със сигурност няма да се изненадам, ако гледам някоя любима група във физкултурния салон на кварталното училище. В случая обаче, място за оплаквания няма. Залата беше перфектна, побра 300-те фена, та даже и остави място за още поне толкова. За количеството хора няма да водя полемика - важното е, че тези, които присъсваха знаеха защо са там и се раздадоха точно толкова, колкото и Firewind от сцената. Впрочем, не бе за изпускане и подгряващият състав - Psycho Choke, които се въодушевяваха все повече с всяко изсвирено парче и не спряха да хвалят десетимата юнаци (и юначка), правещи постоянни опити да завихрят пого помежду си. Сетът на групата бе стегнат и сравнително дълъг за подгряващ състав - смесица от хард кор и малко по-модерни влияния. Тупаник, преди същинската юначна битка.

 

После Firewind, които започнаха с плашещо тих звук и молби от публиката към хората от пулта да се вдигне малко нивото му...  Е, това май само не ми се беше случвало - да видя как някой моли озвучителите за малко повече шум... И, слава Богу, имаше ефект. Занизаха се парчета предимно от последните три албума на гърците и нивото на адреналина се покачи значително. Bob Katsionis, Gus G. - перфектни. Новият барабанист - а бе, хм, става... "World On Fire", "Head Up High", "My Loneliness", "Till the End Of Time", "Falling To Pieces", готиният кавър на "Maniac" - всичко 6! А после и бис, леко пресилен, кому е нужно, след като всички знаем, че ще излезете отново?! Но, както и да е. Просто връх, момчетата показаха, че заслужават да са сред най-добрите и че всъщност далеч не е чак толкова странно, че китаристът им бе избран от дядо Ози.