Европа вече не чака мандата на Тръмп да свърши, страхува се, че след това идва Ванс

През 1917 г., докато канадските войски се сражават при Вими Ридж в Северна Франция, лейтенант Лесли Милър събира жълъди от бойното поле и ги отнася у дома в Онтарио. Поникналите от тях млади дъбове са изпратени обратно във Франция близо век по-късно и се превръщат в жива връзка между двете страни. Канадският министър-председател Марк Карни разказа тази история миналата седмица в Страсбург пред Европейския парламент, като предложи съюз, който надхвърля търговията и обхваща отбраната, енергетиката, критичните суровини и изкуствения интелект, съобщава The Atlantic.

Отвъд Тръмп: Подготовка за една предвидимо по-дистанцирана Америка

Това изказване беше част от по-мащабна трансформация, протичаща сред съюзниците на Америка. Години наред стратегията на съюзниците на САЩ беше просто да изчакат края на мандата на президента Тръмп. Сега мнозина се подготвят за свят, в който Съединените щати вече няма да бъдат незаменими - не само по време на президентството на Тръмп, но и след това, независимо кой заема Белия дом. Те укрепват военния си капацитет, диверсифицират търговията си, развиват нови вътрешни индустрии и изграждат отношения, които намаляват зависимостта им от Вашингтон.

Това не е координиран бунт срещу Америка или цялостен завой към Китай. Повечето партньори на Америка възприемат Вашингтон като ключов съюзник и нямат пълно доверие на Пекин. Но държави, които някога са били твърдо в американската орбита, стигат до заключението, че не могат да разчитат на Съединените щати за същото лидерство, пазари, технологии и военна защита, каквито са имали в продължение на десетилетия. 

А това, според чуждестранни официални лица, остава вярно независимо кой спечели президентските избори през 2028 г.

Тази промяна може да се окаже най-значимото наследство от външната политика на Тръмп. Още от първия си мандат той призовава съюзниците да станат по-автономни. През втория си мандат Тръмп ускори появата на свят, в който американското влияние е по-малко централно, а Китай разполага с повече пространство за маневриране. Пекин ще спечели, ако Европа, Канада, Япония или Южна Корея проявят по-голяма готовност за самостоятелни действия и по-малка увереност, че Вашингтон е силата, около която трябва да се въртят всички стратегически решения. Същевременно тази промяна подкопава деликатния стратегически баланс, към който Вашингтон се стреми в отношенията си със самия Пекин - проблем, с който Тръмп ще се сблъска при срещата си с китайския президент Си Дзинпин тази седмица.

Промените вече са видими, включително в нарастващите разходи за отбрана в Европа, разширяването на търговията на Канада с Китай и усилията на Япония да се превърне в по-голям доставчик на оръжие. Взети заедно, тези тенденции сочат към пренареждане на международната система, което надхвърля далеч личността на Тръмп.

"Тръмп донесе със себе си земетресение, но би било неразумно да не се подготвим за вторичните трусове", заявява високопоставен европейски служител пред The Atlantic.. "Истината е, че се обричаме на провал, ако смятаме, че всичко ще се върне към старото си състояние, след като Тръмп напусне поста. Светът се променя и сега виждаме съвсем ясно, че и Америка се променя."

Това убеждение променя стратегиите на правителства, които десетилетия наред са градили политиките си за сигурност и икономика около Съединените щати. Онова, което някога се е възприемало като временно "институционално замазване на положението" до изборите през 2028 г., се е превърнало в дългосрочен стремеж към изграждане на алтернативи.

Темата за намиране на алтернативи на Вашингтон е станала толкова широко застъпена, че вероятно ще доминира в дискусиите по време на тазседмичната сесия на Общото събрание на ООН.

Ефектът "Джей Ди Ванс" и новият протекционистки консенсус във Вашингтон

Катрин Тай, търговски представител на САЩ в администрацията на Байдън, разказа, че тя и други високопоставени служители са били изпратени на "обиколка за извинения" след първия мандат на Тръмп, за да убедят съюзниците, че познатата им Америка се е завърнала и че президентът Байдън е решен да съхрани отношенията. (Препратката е към "обиколката за извинения" от ерата на Барак Обама - термин, използван по-късно за пътуванията му по света след встъпването в длъжност, целящи извинение за минали действия, военни интервенции и външнополитически решения на САЩ.)

Но с течение на годините и на фона на политическото разделение в САЩ, това послание е избледняло, спомня си Тай. Чуждестранни дипломати са изразявали пред нея и други представители на администрацията на Байдън опасения, че "онова, за което се надявате, че е било временно отклонение, всъщност се завръща", отбеляза тя.  С втория мандат на Тръмп "всичко е още по-крайно, отколкото по време на първата администрация", посочва Тай.

"Обидите са по-тежки, по-жестоки, а вътрешното ми усещане е, че няма да има втори път, в който Америка да обяви, че се е завърнала."

Независимо дали следващият президент ще бъде демократ или републиканец, съюзниците виждат повод за безпокойство. Представители на различни държави споделят пред списание "The Atlantic", че се опасяват, че визията на вицепрезидента Ванс за Америка, която се намесва по-малко в световните дела, може да се превърне в трайна консервативна доктрина.

"Истинският ни страх е, че след Тръмп идва Джей Ди Ванс, а той ясно е показал, че не е приятел на Европа", казва високопоставен европейски служител.

Други разглеждат призивите на организацията "Демократични социалисти на Америка" за "спиране на финансирането на Министерството на войната" като доказателство, че скептицизмът относно традиционната глобална роля на Америка вече не се ограничава само до едната страна на политическия спектър.

Прогресивните демократи също възприемат инструменти, насърчавани от Тръмп, включително определени мита и други протекционистични мерки. Като президент Байдън запази повечето от митата, наложени от Тръмп по време на първия му мандат, въпреки че мантрата му "Америка се завърна" имаше за цел да увери съюзниците, че все още се ползват с подкрепата на САЩ.

Драстично преосмисляне на отношенията на САЩ със съюзниците изглежда неизбежно.

Дори по-умерените демократи се насочват към външна политика, следваща принципа "Америка на първо място", което отразява нарастващия скептицизъм към външната намеса и стремежа да се даде приоритет на вътрешните нужди. Конгресменът Ро Кана - прогресивен политик и потенциален кандидат за президент през 2028 г. - заявява, че САЩ се нуждаят от икономическа програма, фокусирана върху възстановяването на производствената база на страната чрез индустриална инвестиционна банка, разширяване на професионалните училища и инвестиции в недостатъчно подпомагани общности. Той обаче добавя, че би било грешка съюзниците да пренебрегват САЩ като партньор в ерата след Тръмп. Ро Кана подкрепя запазването на отворени външни пазари и селективното използване на мита.

Случаят с Канада: от най-близък съюзник до партньорства с Пекин и ЕС

Но това, което някога изглеждаше като временен политически трус за съюзниците, сега прилича на по-трайна промяна в приоритетите на Вашингтон. Достатъчно е да попитате канадците.

В продължение на десетилетия Вашингтон и Отава са били най-близки съюзници. Въпреки че често са влизали в конфликти по търговски въпроси, техните въоръжени сили са действали съвместно, разузнавателните служби са си сътрудничили тясно, а икономиките им са били дълбоко интегрирани. И все пак Тръмп многократно е намеквал, че за Канада би било по-добре да бъде част от Съединените щати, като същевременно е налагал мита върху канадски стоки и е заплашвал с такива.

Миналия месец администрацията му наложи 50-процентни мита върху канадски стоки на стойност около 20 милиарда долара. Карни, който призовава т.нар. "средни сили" като Канада да станат по-автономни, реагира съответно. През януари той посети Пекин - първото посещение на канадски министър-председател от 2017 г. насам - и обяви ново стратегическо партньорство, фокусирано върху търговията, енергетиката и селското стопанство. Оттогава Канада си осигури подновен достъп до китайския пазар за рапица, морски дарове и говеждо месо и си постави за цел да увеличи износа за Китай с 50% до 2030 г. Канада също така стана първата страна извън Европа, която се включи в новата програма на Европейския съюз за финансиране на отбраната - "Инициатива за сигурност в Европа" (Security Action for Europe), - като по този начин осигури на канадските компании достъп до европейски договори в сферата на отбраната и задълбочи военните връзки.

По-рано този месец ЕС предложи на Канада да стане първият му "асоцииран член" - статут, който би отразявал близостта на отношенията и би предложил на Отава (а може би и на други държави) алтернатива на САЩ и Китай.

Тръмп отбеляза засилващите се връзки, но по начин, който - както можем да предположим - Карни би възприел като проява на уважение. Наскоро президентът заяви пред репортери:

"Много хора питат: "С кого е най-трудно да се работи? Дали е Китай, сър? Китай ли е? Виетнам ли е?" Аз отговарям: "Не, всъщност е Канада".

Пренастройването на азиатската ос и дилемата около военните учения

Решението на САЩ да се оттеглят от съюзите си създаде възможности за Китай, особено в Тихоокеанския регион. САЩ имат малко по-силни съюзници от Австралия, която при администрацията на Байдън се споразумя със САЩ и Обединеното кралство да получи технология за подводници с ядрено задвижване. Китай обаче е най-големият търговски партньор на Австралия, а австралийското правителство се стреми да укрепи отношенията си с Пекин и в други сфери, включително енергетиката и климата.

"Съединените щати - не по случайност или поради стечение на обстоятелствата, а целенасочено - се превърнаха в по-малко надежден съюзник", заяви бившият австралийски министър-председател Малкълм Търнбул пред журналиста Дейвид Фрум в скорошно интервю. "Традиционните съюзници на Америка трябва да се защитават сами."

Междувременно Япония смекчи правилата си за износ на оръжие. От края на Втората световна война насам страната до голяма степен се бе изолирала от световните пазари на въоръжение, а тази промяна събуди интереса на държави по целия свят, които дълго време са разчитали на доставки на оръжие от САЩ. Дългогодишните съперници Япония и Южна Корея също сближиха позициите си, изправени както пред мощта на Китай, така и пред непредвидимостта на администрацията на Тръмп.

Тази непредвидимост пролича по време на неотдавнашните ежегодни съвместни военни учения на САЩ и Южна Корея. Ученията, известни като Ulchi Freedom Shield - име, препращащо към корейски генерал от VII век, прочул се с отблъскването на китайско нашествие - се провеждат от десетилетия. Но броени часове преди началото на тазгодишните учения Тръмп изненада официалните лица, като обяви в социалните мрежи, че разпорежда значително съкращаване на американското участие. Той се аргументира с това, че ученията са скъпоструващи и изпращат "напълно неподходящ и враждебен" сигнал към Северна Корея. Тръмп продължава да хвали диктатора на страната Ким Чен Ун, въпреки неуспеха на лидерите да постигнат сближаване по време на първия мандат на Тръмп.

Силите на САЩ и Южна Корея, както и тези на други държави, имаха разногласия относно това как и дали да продължат ученията. В крайна сметка те се състояха, но в много по-малък мащаб - 11-дневният график бе съкратен на пет дни, а мащабните полеви тренировъчни дейности бяха ограничени.

"Беше пълна бъркотия", споделя американски служител пред списание "The Atlantic".

Междувременно южнокорейският президент Ли Дже Мьонг активно се стреми към задълбочаване на връзките с Пекин. Държавното му посещение в Китай през януари включваше среща на върха със Си Дзинпин и бизнес форум, на който присъстваха около 600 корейски и китайски бизнес лидери. По време на визитата бяха подписани четиринадесет меморандума за разбирателство.

Предвид подкрепата на Сеул за Тръмп, това може да е едва началото.

Възможността за Пекин и дългосрочната цена за икономиката на САЩ

Експерти обясняват, че дори тези страни да не отворят вратите за сътрудничество с Китай, Пекин все пак печели. Всяка оръжейна система, която настоящите съюзници на САЩ изграждат самостоятелно, всяка верига на доставки, която диверсифицират, и всяко ново партньорство, което развиват, предоставят на Пекин поредната възможност - факт, който дори съюзниците на Тръмп признават.

"Трябва да гарантираме, че Пекин няма да се възползва от ситуацията в краткосрочен план", казва Ричард Гренел, заемал редица постове в двете администрации на Тръмп, включително този на посланик в Германия. "Но не се тревожа за дългосрочната перспектива, тъй като постоянно чуваме от световните лидери, че правенето на бизнес с Китай не си струва цената, която плащат."

Миналата година европейски лидери посетиха Пекин, изразявайки сериозни оплаквания относно нарастващото промишлено производство на Китай, ограничения достъп до пазарите му и огромния търговски дисбаланс. Срещата на върха обаче потвърди и колективното желание на европейските нации за по-задълбочено взаимодействие с Пекин, въпреки очевидните слабости на китайското правителство като потенциална алтернатива на САЩ в ролята на световна суперсила.

Стремежът им към сближаване отразява еволюцията на общественото мнение по света. Тази година проучване на Pew Research Center, обхванало 36 държави, установи, че за първи път Китай се възприема по-благоприятно от САЩ в повечето от изследваните страни. В Канада 44% от анкетираните изразяват положително мнение за Китай, докато за САЩ този дял е 33%. Китай също така изпреварва САЩ по отношение на общото одобрение в няколко европейски държави.

Списание The Atlantic попита Уилям Тейлър - два пъти посланик на САЩ в Украйна - дали европейците смятат, че могат просто да печелят време, докато Тръмп напусне поста през 2029 г., когато нещата вероятно ще се променят.

"Те не са сигурни, че ситуацията ще се промени", отговаря Тейлър.

Икономическите залози при тези промени са значителни. Търговските войни със съюзници оскъпяват стоките за американските потребители. Американските отбранителни компании може в крайна сметка да загубят пазарен дял, тъй като съюзниците развиват собствени индустрии и купуват повече помежду си. А колкото повече държави диверсифицират веригите си за доставки и търговските си връзки, толкова по-малко лостове за влияние има Вашингтон.

"Старите ни отношения на постоянна интеграция със САЩ приключиха", заяви Карни няколко седмици след встъпването си в длъжност миналата година. "Макар това да е трагедия, то е и новата реалност."

Най-голямото въздействие на Тръмп по време на втория му мандат може да се окаже фактът, че съюзниците на Америка вече се подготвят за сценария, в който тази реалност ги застига.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.