Докато сушата тормози Европа, България се превърна в пример за съхранение на енергия в батерии

Ниските административни пречки, възприемчивият пазар за чиста енергия и финансирането от ЕС са сред причините, които експертите посочват за водещата роля на страната в сферата на зелената енергия в региона.

Докато енергийният сектор в Източна Европа пострада от рекордна суша, България извлече полза от изграждането на капацитет за съхранение на енергия в батерии, съпътстващо бързото разрастване на слънчевата енергетика. В момента функционират около сто обекта за съхранение на енергия в батерии (BESS), като повечето от тях са изградени през последните две години, пишат от Euronews.

Мащабните проекти използват бивши промишлени площадки и летища или са интегрирани в съществуващи електроцентрали, включително такива, работещи с въглища.

"Мащабът и скоростта на внедряване на системи за съхранение в България са безпрецедентни в европейски контекст", заяви пред информационна агенция AFP Ставрос Папатанасиу, професор в Националния технически университет в Атина.

Ниските административни пречки, възприемчивият пазар за чиста енергия и финансирането от ЕС са сред причините, които експертите посочват за водещата роля на страната в региона. Инсталациите с батерии поемат излишната енергия от слънчевите централи и я връщат в мрежата, когато търсенето нарасне.

Това се оказа изключително полезно, когато необичайно ниските нива на река Дунав нарушиха производството на електроенергия в ядрени и водноелектрически централи в Източна Европа, което повиши търсенето на внос на електроенергия.

През юли и август България - една от най-бедните страни в ЕС - отчете нетен износ на електроенергия от около 830 гигаватчаса месечно, което е повече от два пъти над средното ниво за май и юни. Само през юли Румъния е получила близо половината от изнесената от България електроенергия, чиято стойност се оценява на 74 милиона евро.

Намаляване на зависимостта от въглища

В "Марица-изток 3" - някога втората по големина въглищна електроцентрала в България . преходът към отказ от това гориво е видим на място.

Построена по времето на комунизма с четири енергоблока, централата рязко ограничи дейността си с въглища през 2024 г., като пренасочи съществуващата мрежова инфраструктура за нуждите на съоръжение с батерии.

"Можем да се възползваме от мащабната връзка с електропреносната мрежа. Решихме да изключим един въглищен блок и да свържем батерии", заяви Васил Щонов, ръководител на дейността в България на базираната във Великобритания енергийна компания ContourGlobal. "Въглищата отпадат, батериите навлизат. Това беше точното място в точното време", каза Щонов пред АФП, като същевременно отбеляза, че България трябва да поддържа минимален резерв от мощности на въглища за случаи на сурови зими или прекъсвания в доставките на газ.

Макар че през 2025 г. на България се падат около 9% от новите мощности за съхранение на енергия в батерии и около 2% от новите слънчеви мощности в Европа, страната може да "служи като положителен пример за други европейски държави", заяви Ленарт Херман от базираната в Мюнхен изследователска и консултантска фирма FfE.

"Правилните стимули могат да позволят бърз енергиен преход", каза той пред АФП.

Министерството на енергетиката на България съобщи, че този месец страната разполага с около 5,7 гигавата работещи мощности за съхранение на енергия в батерии. Това се равнява - като мощност - на близо една четвърт от общия инсталиран капацитет за производство на електроенергия в България и е повече от пет пъти над капацитета на работещите батерийни системи в съседна Румъния.

Бизнесът в България също така е сключил договори за мащабни системи за съхранение с капацитет от близо 14 гигаватчаса, част от които вече са въведени в експлоатация.

"Целта е системите за съхранение да намерят устойчива роля на пазара", заявиха от министерството, като добавиха, че това "трябва да върви ръка за ръка с други инвестиции, например в преносните и разпределителните мрежи".

"Всичко е почти случайно"

Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия в България, отдаде бума на батериите на съчетание от фактори, а не на предварително планирана стратегия.

"Всичко се случи почти случайно", каза той пред АФП.

Капацитетът на слънчевите и вятърните централи в региона нараства бързо, но бумът на възобновяемата енергия в България е със силен акцент върху слънчевата енергия, което води до нарастващи излишъци през деня.

Освен това в България мащабните проекти за акумулиращи системи (батерии) могат да бъдат реализирани и пуснати в експлоатация само за 9 до 18 месеца - много по-кратък срок в сравнение с много проекти за слънчеви или вятърни централи, допълни Газдов.

Технологиите за съхранение на енергия в батерии обаче имат своите ограничения. Едно от тях е свързано с капацитета на електроенергийните връзки със съседните държави по отношение на количеството електроенергия, което могат да пренасят.

Друго ограничение е, че настоящите батерии могат да съхраняват енергия само за сравнително кратък период от време. 

"Обикновено между един и шест, понякога до осем часа", заяви Херман от FfE.

Така че, макар да могат да подпомогнат електроенергийната мрежа при временен спад в захранването, те не са в състояние да заместят ядрен реактор, който спира работа поради суша.

А успехът им в крайна сметка би могъл да намали собствената им рентабилност, тъй като когато повече оператори на системи за съхранение на енергия (BESS) купуват електроенергия при ниски цени и я продават обратно по време на пиково потребление, разликата между цените в двата периода ще се свие.