Гимнастика за врата с Children of Bodom (видео)

След многобройните промени на часа за начало на концерта, влязох в залата малко преди първата подргяваща група да даде старт на това дългоочаквано събитие. Универсиада все още не беше пълна, но имаше достатъчно хора, облечени в черно, за да се настроим за един хубав метъл концерт.

Machinae Supremacy се появиха малко преди 20:00 ч. И макар в началото да ни уплашиха с лош звук, към средата на изпълнението им успяхме да се насладим на акустиката на единствената ни зала, която я притежава. Колко точно младите шведи успяха да ни подгреят не мога да кажа, тъй като изключително рядко съм ставала свидетел на освиркване на група от родната публика. Е, не беше истинско освиркване, но да кажем, че аплодисментите бяха достатъчно слаби и то да се чуе. Момчетата се раздадоха напълно, но явно това не беше достатъчно.

Вероятната причина е нетърпението ,с което се скандираше името на следващата група. „Ен-си-фе-рум, ен-си-фе-рум”, за миг се почувствах сякаш съм на техен концерт. Публиката ги приветстваше с такава любов и викове, че наистина се зачудих кои са хедлайнърите тази вечер.  Още с първата “From Afar” погото се завъртя, премина през "Twilight Tavern" и не спря до последната "Iron". Звука беше на ниво, а саунда, който ни предложи финландската петорка беше впечатляващ. Басистът на групата показа как се свири на 6 стунен бас при това с бинтован крак и без да се движи от кръста надолу (Сами Хинкка претърпял инцидент – бел.ред.). Просто трябва да признаем на Ensiferum, че успяха да създадат много нови фенове в България, както и да зарадват максимално вече съществуващите такива.

Снимки на Ensiferum можеш да видиш от тук!
 

Така постепенно градуса се вдигаше, залата се пълнеше, бирата се лееше... И всичко си дойде на мястото с първите звуци на „Not My Funeral”. Истерични женски писъци раздраха въздуха, като се редуваха с възторжения рев на мъжката половина от публиката. Alexi Laiho (китара, вокали), Jaska Raatikainen (барабани), Henkka Seppälä (бас, беквокали), Janne Wirman (клавир) и Roope Latvala (китара, беквокали) ни понесоха из творчеството си с „Needled 24/7”, преминавайки през „In your face”, “Living dead beat”, както и още парчета от новия албум „Relentless Reckless Forever”, като „Ugly” и „Was It Worth It?” (първия бис). Кулминация в този концерт нямаше, защото всичко беше на едно ниво. Нямаше песен, която да не беше посрещната от тълпата с пълно гърло, нямаше и такава, на коята публиката да не скача и дивее. Бяхме в нещо като полутранс и изцяло се наслаждавахме на това първо появяване на CОB на българска земя.

Към края, емоциите казаха думата си и иначе неуморната ни публика сякаш вече нямаше сили. Виковете ставаха все по-вяли и по-кратки, докато Алекси не попита дали сме изморени. Сякаш натисна бутонче за допълнително захранване и Универсиада отново избухна... Every time I die и  „Hate Crew Deathroll” ни изцедиха до последно и ни оставиха да си мечтаем за следващото гостуване на финландците.

Снимки от изпълнението на Children of Bodom можеш да видиш от тук!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.