Любо Урсини за диджейството, клубoвете и световни DJ звезди

Ето и първата:

Здрасти! Първо да започнем естествено с това как започна да се занимаваш с музика? Какво, кога и как те запали, разкажи ни.

Реших го в младежките години, когато бунтарският дух започва да навлиза в човека и той се опитваш да е различен и да прави неща, които не са обикновени за всички. Започнах в старата Ялта, тогава още бях малък и не ме допускаха на нощните партита, но имаше детски партита, които бяха много успешни.

Кога горе-долу беше това?

В самия край на 90-те години – аз тогава съм бил някъде 9 – 10-ти клас. Тогава започна да се прокрадва това с детските партита от 7 до 10 часа, нещо от този сорт. Там си беше общо взето пълен хаос, защото беше пълно с подрастващи тийнейджъри, които се кефеха, че могат да изпият няколко бири без някой да им се скара. И тогава за пръв път на практика видях DJ – човек, на когото не се налага да пее или да свири на някакъв инструмент за да забавлява някаква маса от хора, и ми се стори интересно.

И кога реши да станеш DJ?

Аз бях много запален по хип-хоп по това време и реших, че мога да стана хип-хоп DJ. Тогава беше много нашумял истинския oldschool хип-хоп, а не днешния. И започнах да събирам музика къде легално, къде нелегално (смее се), от приятели и така нататък... И с малко повече упорство аз и няколко човека успяхме да се свържем с хората, които тогава управляваха Ялта.

Те ни дадоха да правим детски черни партита в неделя. Бяха два или три месеца и бяха много успешни, защото беше в неделя, а до старата Ялта отстрани имаше един баскетболен кош, който много добре се включваше в цялата концепция. И беше привечер, все още светло, играеше се баскетбол, слушаше се музика и се получаваше добре. Но след тези два-три месеца Ялта затвори, за да я ремонтират.

Малко след това пък на мен започнаха да ми писват новите трендове в хип-хопа, които се появиха тогава и започнах да слушам малко по-различна музика. Тръгнах от Danny Tenaglia, той беше един от първите артисти, които пускаха стриктно house и techno. Започнах да се заслушвам, да свалям сетове, да ми става интересно. Тази музика започна да надделява и беше много по-интересна отколкото хип-хопа, който по никакъв начин не се разви повече за мен или поне не по начина, по който аз исках. И тогава аматьорската, с елементарните знания, които бях научил в хип-хопа, започнах да си правя демо записи вкъщи.

Това беше горе-долу 2002-2003 и бях записал един диск, който през няколко човека стигна до собственика на Ялта. Тогава аз за първи път вече влизах по електронни партита и те бяха много голям бум за мен, казвах си „Wow!”. Мина известно време и лятото на 2005 ми се обади собственикът на Ялта и ме покани да свиря през лятото в клуб Момо във Варна. Аз ходех там, но бях както се казва лайсна на един от по-големите DJ-и, той ми даваше да свиря от 11 до 12. Аз свирих няколко пъти и след това се запознах със собственика на Ялта.

И така лятото свърши, разнесе се слуха, че Ялта пак ще отваря, и ми се обади собственика, който ме покани да свиря там. И така, вече минаха пет години...

Имаш ли музикално образование, защото голяма част от DJ-ите в днешно време всъщност са самоуки таланти?

Имам да, три години пиано и две години китара, имам някакви елементарни познания със сигурност, дори малко над тях, които ми помагат много.

А  откъде идва псевдонима ти?

Не е псевдоним всъщност, това е истинското ми име, аз съм наполовина словак - баща ми е словак. Преди, в хип-хопърските ми години имах друг псевдоним, но спрях да го използвам, защото стигнах до извода, че името ми звучи достатъчно интересно.

Как би самоопределил стила, в който пускаш? Защото много dj-и не обичат да попадат под някакви стереотипи.

Аз винаги съм харесвал музика, която по някакъв начин действа на хората, макар това да звучи малко клиширано. В крайна сметка хората излизат през уикендите да се забавляват, да им е хубаво и аз просто гледам нещата да минават и през моя вкус. И ако евентуално им хареса на хората е още по-добре.

Но стил не мога да ти кажа, нещата винаги са на вълни. Както допреди няколко години беше electro-house, после electro-house-a се притъпи малко и премина в един малко по-минималистичен вариант. Но се опитвам да бягам от думата minimal, защото хората тук в България, които казват, че са minimal, всъщност не са, защото истинският minimal е в Берлин, който тук никога не е вървял и не са идвали някакви големи DJ-и, освен Richie Hawtin.

Винаги съм отговарял на въпроса за стила – house. В началото на 2000-та година, когато техното беше още грубо и бързо, всички казваха техно и отговорът беше - "О, това е много твърдо и много много бързо!”. Докато сега звученето на всички, които казват техно, е много по-бавно, оборотите се забавиха, смекчи се звука и премина в един вид, който е доста по-приемлив за голяма маса хора.

И сега някои техно dj-и пак свирят house и обратното. Общо взето бягам от комерсиалното, със сигурност няма да ме чуеш да свиря някой брутален хит, който в момента е по радиата, но пък винаги имам някои парчета, които са ми сантиментални.

Как въобще избираш музиката, която да пускаш? Въведи ни малко в работния ти процес като цяло.

Всеки ден. Всеки ден имам три сайта, от които пазарувам най-много - Beatport, JunoDownload и TraxSource или DjDownload. Beatport са като монополисти на електронния пазар. В моя user в Beatport са ми зададени всички лейбъли и артисти, които са ми любими, и всеки ден получавам какво ново е излязло.

Продуцираш ли музика или си насочен само към dj-ството?

До момента официални парчета издадени нямам. Имам много неща, които съм започвал, но поради някаква причина съм спирал. Но това си е цяла една наука, за която си е нужно време да се изучи, защото компютърната музика е много по-различна от аналоговата. Да, знанията от аналоговата помагат, но имаш още три пъти по толкова, което да изучиш.

Клуб Ялта набра огромна популярност в последните години. На какво мислиш се дължи успеха? Дали е само защото партитата станаха толкова модерни или защото каните големи имена?

Според мен нещата са комплексни. Ние може да каним големи имена и никой да не идва. Случва се и до ден днешен да се направи грешка в някоя програма или с някой DJ. Хубавото нещо, което дава София, е, че може да се получава конкуренция, а тя според мен ражда качеството.

Тези признания, които получихме в последните две години, с това изкачване от 95-то до 62-ро място в класацията за клубове на DJMag, са много силни за нас, защото показват, че в крайна сметка работим в някакъв успешен принцип и режим, който е също толкова добре познат, както и в целия свят. Все пак DJMag си е един световен авторитет.

Дали има вече достатъчно голяма dance сцена в България? И има ли истинска такава общност или партитата се пълнят само защото са модерни?

Това дали е модерно много пъти се е разисквало пред мен и съм слушал какви ли не теории, свързани и с чалга музиката. Каквото и да е, този бизнес, защото все пак това си е entertaining бизнес, ще навлезе вече в 20-тата си година може би, което означава, че той е израстнал. Да, тръгнал е от техно партита веднъж на година, но вече имаме режим, който е всеки уикенд. Имаш строго обособени клубове със стриктно електронна музика. Явно има някаква култура, създадена заедно с този бизнес. Двете неща вървят заедно.

Както се казва „Музикант къща не храни”. Ами DJ? В България?

Ако си сам, ако трябва сам да се изхранваш и да се чувстваш добре, да не ти липсва нищо, аз не се оплаквам. Относно този израз – аз имам много приятели, които се занимават с подобна дейност и имат семейства, и всичко е наред с тях. Според мен това е мит, наложен тук. В българското винаги има един негативизъм заложен, но ако бачкаш и ако бачкаш правилно, би трябвало да стават нещата.

А какво може да се направи за да се развива сцената?

Преди, когато Ялта отвори 2005-2006-та година, ако дойдеш в края на месец май, когато са абитуриентските балове, без ние да организираме специална абитуриентска вечер, а просто имаме някакъв гост или парти, то клубът се напълваше догоре с млади, току-що завършили абитуриенти с роклите и т.н. Но това с годините спря тотално. Според мен това, което трябва да се направи, е по-някакъв начин да се намали въздействието върху младите на тази чалга индустрия, на фолк музиката, макар че аз не мога да я нарека музика.

Във втората част на интервюто ще разберете за мнението на Любо относно чалга културата и за някои от срещите му с най-големите имена на световната електронна сцена.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.