Дронове и "флот-призрак": Защо Испания се оказва неподготвена за руската хибридна война

През 1996 г. боксьорът Майк Тайсън остави една фраза за историята:

"Всеки има план, докато не получи първия удар".

Ако това, което предполагат последните доклади на ЦРУ относно руските дейности, е вярно (а няколко европейски разузнавателни служби, като френската, германската или полската, ги оценяват в тази посока), Испания може да получи тази есен този първи пряк удар в лицето. Лошата новина е, че това ще ни завари освен това с спусната гарда и в лоша форма, пише испанският El Mundo.

Дания, Полша и балтийските държави вече са преживели този първи удар на реалността и се подготвят с пълна скорост да устоят и дори да се противопоставят на хибридната ескалация на путинския режим. Вярно е, че географското разстояние може да подскаже, че Испания е твърде далеч от Русия, за да се тревожи, но това мислене е много неточно. Според вътрешната руска нарратива, непрекъснато повтаряна в пропагандните ѝ органи,всички страни от ЕС и НАТО са ѝ врагове, защото са подкрепили Украйна. Испания не е изключение, а Москва разполага с платформи за дестабилизиране на Южна Европа.

Кремъл не само контролира обширни райони в Сахел чрез съмишленици диктатори като тези в Нигер, Мали или Буркина Фасо, но и може да разгръща действията си от бреговете на Алжир или Либия, където се ползва с благосклонността на правителства и военни лидери като либиеца Халифа Хафтар. През май 2025 г. британското министерство на отбраната съобщи, че известният руски генерал Сергей Суровикин, който ръководеше инвазията в Украйна през 2023 г., е бил назначен в руското посолство в Алжир като "ръководител на група руски военни специалисти".

Но най-голямата опасностпредставляват корабите от т. нар. "флот-призрак",

т.е. мрежата им от петролни танкери, действащи в сянка, за да заобикалят международните санкции и да ги използват като платформи за изстрелване на дронове.

Използвали ли са вече този тип плавателни съдове, някои от които с удобни флагове и изключени транспондери, при хибридни атаки? Правителствата на Франция, Дания и Германия подозират, че това е така. Най-добре документираният случай е този с "Арктика" – кораб от "флота-призрак", който на 3 януари 2025 г. плаваше край датското крайбрежие , когато до 20 дрона прелетяха над пристанището в Кьоге, преди да изчезнат в морето. Месеци по-късно, на 22 септември, наблюденията на дронове над Копенхаген, които наложиха затварянето на летището, отново съвпаднаха с присъствието на "Арктика" и "Боракай" в района, като последният по-късно беше abordado от френските военноморски сили: президентът Макрон заяви, че не може да изключи участието им в полетите.

В Германия „Сканларк“ беше незабавно конфискуван след обвинения, че е изстрелял разузнавателен дрон над фрегата на Военноморските сили във военноморската база в Кил. Най-тревожният от политическа гледна точка случай беше този с кораба "Вежен", който на 2 декември 2025 г. плаваше в кръгове край ирландското крайбрежие точно в момента, когато Зеленски пристигаше за първото си официално посещение в страната: в същия момент четири големи военни дрона прелетяха в продължение на два часа над кораб на ирландския флот край Дъблин.

IISS (Международният институт за стратегически изследвания) е документирал 144 подозрителни наблюдения на дронове над 12 държави от НАТО между 2024 и 2026 г., като стига до заключението, че е вероятно "флота-призрак да е бил използван като стартираща платформа с ясна стратегическа цел: да наблюдава чувствителни военни съоръжения (включително бази, където се съхраняват ядрени бомби B61 в Нидерландия и Белгия), да тества времето за реакция на съюзническата противовъздушна отбрана и да предизвика тревога сред цивилното население, за да се окаже натиск върху правителствата да прекратят подкрепата си за Украйна". Според медии като "Файненшъл Таймс" на борда на тези кораби са се настанили бивши наемници от „Вагнер“ — компанията на Евгений Пригожин, починал през 2023 г. след гръмкото си въстание.

На фона на тези атаки прави впечатление, че Испания не е предприела никакви мерки (както вече прави Франция, за да защити критичната си инфраструктура) или че все още не предвижда протоколи за гражданска отбрана, равностойни на тези, които Полша или балтийските държави са активирали по границите си. Дори неутралната Швейцария току-що включи тези заплахи в новата си Стратегия за сигурност 2026.

Испания не е стартирала никаква конкретна кампания за вътрешна подготовка предвид евентуална руска хибридна атака, няма актуализирани планове за евакуация за този вид заплаха (от училища до нефтопреработвателни заводи) и все още не разполага със система за прехват на дронове, достойна за това име.

"Сенчестият" флот вече плава във испански води, а в нашите пристанища вече се разтоварва петрол, обхванат от санкции.

Испанският парадокс отива още по-далеч:

според проучване на медията The Conversation, сред 20-те пристанища в ЕС с най-много акостирания на кораби, подложени на санкции, Сеута заема 11-то място, Уелва – 17-то, а Картахена – 20-то, което превръща Испания не само в страна, неспособна да спре „фантомната флота“, но и в едно от основните ѝ пристанища за престой или разтоварване. Кораб под камерунски флаг, санкциониран от ЕС, на 12 септември 2025 г. разтовари в Сеута почти 900 000 барела руски суров нефт, идващи от руското пристанище Мурманск, като всичко протече съвсем нормално. В контраст с това отношение, както САЩ, така и Франция и Обединеното кралство са инспектирали и дори са конфискували някои от тези импровизирани петролни танкери.

На самата страница на CESEDEN (Висшият център за изследвания в областта на националната отбрана) можем да прочетем: „Флотът-призрак не е просто механизъм за заобикаляне на санкциите, а още един инструмент на руската хибридна стратегия“.

Испания наистина разполага с някои способности, които са на нивото на нашите европейски партньори: в областта на промишлеността и разработките Indra предоставя системи за електронно потискане, разположени в различни военни съоръжения. Испанската компания Armmo Defense Technologies е получила потвърждение за своите способности за противодействие на дронове по време на учения на НАТО през 2026 г. и е специализирана в автономни системи, електронна война и решения за откриване и прихващане.

Но има и четири недостатъка: Испания все още не е въоръжила своите атакуващи дронове Reaper, което ги превръща само в платформи за разузнаване без офанзивна способност да свалят други дронове. Това е политическо, а не техническо решение.

Вторият е териториалното покритие: съществуващите системи за защита срещу дронове охраняват конкретни военни обекти, но няма интегрирана мрежа с национално покритие, сравнима с тази, която Полша или балтийските държави разгръщат по границите си. Третият е правната рамка: свалянето на подозрителен граждански дрон над испанска територия изисква верига от разрешения, която на практика може да отнеме повече време, отколкото самият полет на дрона. Липсва протокол за бърза реакция, подобен на този, който Дания активира, когато бяха забелязани дронове над военните ѝ бази.

Четвъртият проблем е липсата на интеграция между гражданските и военните структури: испанските граждански летища не разполагат със системи за защита срещу дронове, интегрирани с испанските въоръжени сили. Когато над гражданско летище се появи подозрителен дрон, настоящият протокол предвижда затваряне на въздушното пространство, а не сваляне на дрона – нещо, което в Европа започва да се променя.

О.р. адмирал Хуан Родригес Гарат заяви пред изданието, че "използването на дронове от морето за намеса в основните летища е относително лесно, но Испания не е най-вероятната мишена. Тя не се ангажира толкова силно като другите в подкрепата на Украйна, нито най-важните ѝ летища са близо до големите морски маршрути. Ако все пак това се случи, това е вид действие, при което агресорът има пълно предимство. Най-многото, което може да загуби, е един дрон. Отговорът на тези хибридни атаки – същото важи и за нападението срещу Сеута – трябва да бъде асиметричен. Не се противопоставяй на стрелата, а на стрелеца. Ти правиш това, аз правя обратното на това, което искаш: засилвам подкрепата за Украйна".