Ultra Music Festival 2013 – връх или срив за електронната сцена?

В последните две седмици светът на електронната музика беше обърнал поглед към Маями, където се състоя може би най-големият електронен фестивал в историята, събрал не само солидно количество гости, но и почти всички по-известни имена на сцената в момента за два брутални уикенда.

Ultra Music Festival стана на 15 години, а като водещо събитие в света на електронната музика, заразила така ударно в последните три години и масовата американска публика, то празненствата очаквано бяха големи.

Шестте парти дни се превърнаха в нещо невиждано до момента със своите 7 сцени, над 100 имена и най-вече с директното предаване на част от изпълненията в youtube, което направи съпричастни към случващото се още хиляди по целия свят.

От друга страна обаче, немалко бяха и критиките, отправени главно от страна на по-стари фенове на електронните стилове – много от тях не могат да се съгласят с налаганата в момента комерсиализация на EDM сцената, а още повече със сериозното доближаване на електронното до поп звучене за телевизиите и за радиата. И макар да имаше не малко разочарования и много от оплакванията да са напълно обосновани, Ultra в крайна сметка даде шанс на изпълнители от всички стилове да се изявят и се превърна в едно от най-големите събития за тази музика въобще – празник нейната популярност в момента за милионите фенове по света.

Впечатляващите изпълнения на тазгодишния Ultra бяха безброй.

Първият уикенд главната сцена беше отделена за много от младите имена, което изразява ясната тенденция именно такива да вадят големите хитове и да се налагат все по-усилено в последните 3 години. Немислимо за самите тях допреди няколко години, сега Hardwell, Ники Ромеро, Zedd, Портър Робинсън и дори 18-годишният Мадеон завладяха основната сцена и се представиха безкомпромисно, особено за любителите на модерното в момента EDM звучене. Разбира се, главните изпълнения си бяха на добре познатите гиганти – Swedish House Mafia, Deadmau5, Above & Beyond и Армин. На Mega Structure обаче имената далеч не бяха по-слаби – там през първия уикенд в освновните часове вилняха легенди като Fatboy Slim, Карл Кокс, Ричи Хоутин, Тиесто и Гета.

На останалите сцени можеше да се намери музика за всеки вкус – транс, house, d`n`b, дъбстеп и всичко останало.

Вторият уикенд успя дори да премине първия по стихийност. Сега ролите бяха разменени и младите звезди бяха в по-ранните часове, докато някои от по-спокойно представилите се титани повториха или дори подобриха изпълненията си. Laidback Luke запази обичайното си високо ниво, а Eric Prydz в първата вечер изпълни легендарен сет, с което доказа мястото си сред топ имената.

Техно легендите също подържаха високото ниво. Avicii продължи стремглавото си спускане надолу, след като до 2012 се беше утвърдил като най-горещото ново име, пускаше хит след хит и то доста успешно по отношение на качеството. Последва обаче фиаското с Мадона отпреди година, след това Levels започна да излиза от нормалните граници на популярност на дадено парче, а на изпълнението си тази година той реши да заложи на иновативността и да представи задаващите се нови негови продукции. Те обаче са издържани в доста комерсиален стил и излизането на сцената на редица музиканти и поп или дори кънтри насоченото звучене на изпятите на живо парчета не се понрави на голяма част от присъстващите, за които изненадите може би бяха малко в повече.

След това обаче Тиесто излезе пред публиката и с типичната си лекота успя да я доведе до екстаз като не спести да представи и някои нови продукции, като общото му парче с Dyro, който беше представен както от легендата, така и от Hardwell като най-обещаващата бъдеща звезда на електронната музика, така че можем да очакваме големи неща от него.  Освен стандартно силните изпълнения на Deadmau5 и Гета в събота, Калвин Харис успя да пребори критиките, че няма добри диждей умения с много ударен сет.

В неделя се състоя изданието на A State of Trance 600 от Маями, където Армин и останалите транс големци отново се доказаха, а горещата звезда Алесо на главната сцена направи сериозна заявка за очакваното му изстрелване още по-напред сред топ имената. Голямата кулминация на целия фестивал уж беше обаче последното изпълнение на Swedish House Mafia - според тях последното изобщо, след като с приключването на турнето членовете на триото ще започнат да работят самостоятелно.

Като го сравним с останалите изпълнения на фестивала, това не отстъпваше по нищо. То обаче и по никакъв начин не беше отличително – особено за запознатите със сетовете на шведите, които почти винаги се придържат към един стандартен плейлист и съответно не изненадаха почти по никакъв начин. Разбира се, последното им изпълнение донесе някаква емоция и малко тъга на част от феновете. Това обаче не помрачи прекрасните впечатления от цялото шоу, което ни предостави Ultra тази година. И макар официалното парче на фестивала да беше United на Тиесто, то в истинския химн се превърна Clarity на Zedd – въртяно в различни ремикси от една дузина диджеи, то е безгрешен представител на днешното модерно течение, създадено именно от подобни млади и развиващи се таланти, превзели не само последните две седмици, но и като цяло електронната сцена, за радост на едни, и за нещастие на други.