Най-добрият руски гуслар мечтае да свири с Теодосий Спасов

Руски фолклор и индийска музика вдъхновяват "Етно транс дуо", представено от Максим Анухин и Симон Вирш. След концерта им на джаз феста в Банско, публиката сякаш не разбра как е минал час и половина – толкова поглъщащо и хипнотично бе въздействието на техните композиции.

Максим е определян като най-добрият изпълнител на гусла в Русия, освен това той пее на 10 езика, философски настроен е към музиката и живота, вярва в съдбата и в себе си.

Специално за Dnes.bg, с Максим и Симон разговаря Даниел Димитров – за специалния жест към публиката в Банско, за знаците от съдбата, за Теодосий Спасов, за Индия и границите на въображението.

Вие направихте едно малко чудо на площада в Банско. Умълчахте публиката. Често ли ви се случва това по време на концерти?

Симон: Стараем се да правим концерти пред публика, която има отношение към нашата музика, а тя не става за парти или танцуване. Предпочитам публика, която е дошла заради музиката. Иначе бих свирил в рок банда, където хората могат да пият, да викат и да правят каквото си искат.

Какво правите, когато публиката не ви слуша?

Симон: Аз лично се фокусирам върху музиката през цялото време.

Максим: Хората може да не слушат по различни причини. Ясно ми е, че за мнозина музиката е просто фон – по време фестивал на открито, в заведение или по време на изложба. В такива случаи аз се затварям и свиря само за себе си. Който иска, той слуша. Когато имаме истински концерт, хората слушат внимателно и се получава една много специална връзка между нас. Тогава става магия, всички сме в едно пространство.

Мога да потвърдя, че е така. Защото докато ви слушах, имах чувството, че съм на друго място. Интересно ми е вие къде се пренасяте, докато свирите?

Максим: Всичко е в главата ми. Всичко е въпрос на концентрация. Не мога да си позволя да се отнеса много надалеч и да се откъсна от музиката, както слушателите.

Симон: Мисля, че се намираме на едно и също място. Преживяваме едни и същи емоции, и затова сме заедно.

Част от музиката ви е вдъхновена от Индия. Има ли конкретна причина за това?

Максим: Започнах да уча народна музика и гусла в университета. В един момент почувствах, че се блъскам в стена и не мога да продължа напред. Неочаквано, попаднах на майсторски клас на Стив Смит – барабанист, работил с Марая Кери и много американски джаз музиканти. Разбрах, че много мои колеги използват индийската музика. Разбрах също, че тази ритмична система позволява от нея да се извличат много различни мелодии. Почувствах това със сърцето си.

Симон: Аз също харесвам индийската музика, но съм потопен в нея едва от година. Аз съм джаз музикант, свиря бибоп, но харесвам разнообразието. Проектът с Максим тепърва ще се развива.

Вие се запознавате преди няколко години на фестивал. Какво намерихте един в друг като музиканти?

Симон: Максим е различен от всички останали изпълнители на гусла, защото повечето изпълняват традиционни стари песни, а той е съвременен музикант, с уникално и модерно звучене. Освен това се интересува от рок музика. И още нещо – и двамата сме отдадени изцяло на това, което правим. И хората усещат нашата силна връзка с музиката, която не правим по часовник от 9:00 до 17:00 ч.

Максим: Харесвам в Симон неговото любопитство и неговата смелост да се захване с нещо непознато. Той е способен да изсвири всяка нота, която аз пиша.

Докъде може да стигне въображението в музиката?

Максим: За това няма спирачки. Убеден съм, че възможностите на гуслата са абсолютно неразкрити. Това, което аз правя с гуслата сега, е детска градина в сравнение с това, което би могло да се извлече от този инструмент с помощта на индийската техника на свирене. Освен това, индийската музика дава много големи възможности за импровизация и може да бъде съчетана с всяка музикална култура, без да се натрапва, а само да е основата, от която всеки да извлече своя мелодия, по свой вкус.

Максим, по време не концертите ти пееш, имаш много чист и дори школуван глас, и едновременно с това звучиш много емоционално и искрено. Учил ли си вокално майсторство?

Максим: Не, самоук съм, пея от малък, но никой от семейството ми няма певческа дарба. Аз дори много често се отказвам да пея, защото се притеснявам. Вярвам обаче в думите на Кърт Кобейн, който казва, че всичко може да се преживее, ако намериш точната песен.

Случвало ли се е по време на концерт да си толкова емоционален, че да не можещ да запееш?

Максим: Не, за щастие.

По време на концерта изпълнихте "Облаче ле, бяло". Как се спряхте на тази песен? Знаехте ли, че тя е сред най-предпочитаните български песни от чуждите музиканти, които гостуват у нас?

Максим: Избрахме я от над 20 песни, които чухме. Знаете ли, музикантите могат да подаряват едни на друг само вечността, затова пишат музика. На концерта в Банско аз посветих песен на Симон, и той – на мен, а "Облаче ле, бяло" пък е специален жест към Ирина Пенчева, моя приятелка и продуцент.

Симон: Мисля, че е много добра идея да се свържеш с публиката, поднасяйки й нещо, което тя обича и познава. Иначе аз вече познавам тази песен, защото отвреме навреме Максим я пее в колата, докато пътуваме за участие. А на концерти сме я изпълнявали два пъти в Русия.

Докато слушам музиката ви, си представям българския музикант Теодосий Спасов до сцената на вас...

Максим: Попадна точно в целта! Познавам Теодосий и мечтая да свиря с него. Има много талантливи музиканти, но не всеки може да свири с който и да е друг талантлив музикант. Не знам какво точно бих могъл да свиря с Теодосий Спасов. Музиката ще се роди в процес. Ние просто трябва да си допаднем един друг като музиканти, да се почувстваме. Просто трябва да се съберем заедно и да започнем да свирим, и то ще се види. Ако съдбата е решила да ни събере, ще стане!

Как се виждате като музиканти след една година?

Максим: Имаме материал за втори албум и търсим спонсор. Аз искам да развия школа за преподаване гусла и да напиша учебник-самоучител с ноти, музика и репертоар. Междувременно, имам възможност по скайп да преподавам гусла – по моята методика. Интересното е, че резултатите са повече от добри, дори сред хора без музикално образование.  Аз карам хората не да учат ноти, а да импровизират чрез ритъм и така да създават собствени мелодии.

автор: Даниел Димитров