Рик Рос не прощава с новия си албум

Рик Рос (Rick Ross) се превърна в едно от най-коментираните лица на американската хип-хоп сцена в последните години. Походът към върховете започна с доста успешните албуми "Deeper Than Rap" (2009) и "Teflon Don" (2010) и най-вече с големия си хит от 2009 "Hustlin`".

Макар албумите му да се продават в огромни тиражи и феновете му вече да са милиони, той има и доста критици, които не харесват стила му.

С новия си албум "God Forgives, I Don`t" Уилям Робъртс II, както е истинското име на рапъра, се опитва да убеди дори най-големите си анти-фенове в своя талант, като за целта е поканил цяло съзвездие популярни изпълнители, които да направят проекта един от най-обещаващите за 2012.

"God Forgives, I Don`t" определено може да промени кариерата на рапъра и да го изстреля сред качествените музиканти, поне за меломаните, които ще му дадат шанс и ще го изслушат.

С този албум рапърът поема нов курс и не се фокусира върху ударните, бързи и брутални рими и тежки бийтове, които най-добре звучат в колата при 150 км/ч.

Такива тракове има и в този албум като добри примери са "911" и "So Sophisticated", но акцентът пада върху доста по-дълбоките хип-хоп изпълнения със соул елементи и типично гангстерско Маями звучене, доста по-отпускащо и музикално от повечето рап хитове на последните години.

Дали за класата на тези продукции основен принос има Рик Рос или плеядата звезди, с които той пее, остава мистерия.

Рик Рос вече надълго и нашироко ни описа в предишните си албуми борбата за оцеляване в гетото и трудния път до върха, а в този албум повече набляга на големите различия между двата свята.

Контрастът между бедността и богатството е най-ясно изразена в може би най-звездното парче на албума – "3 Kings", в което неясно как Рос е успял да събере двамата титани Jay Z и Dr. Dre за общо парче.

И докато Рос и Dre възпяват живота на обикновените, измъчени хора, то Jay Z не се срамува с ирония, но и страст да пее за богаташкото охолство в това очаквано силно парче.

"Maybach Music IV" също се радва на звездно присъствие, след като Рик Рос рапира гневно, а нежният вокал на Ne-Yo разчупва усещането на продукцията.

По подобна ос е ориентиран и целият албум – много разнообразен и повратен, това определено не е поредният хип-хоп албум, разчитащ единствено на ударните рими и силни басове.

Неговата кулминация идва в парчето "Sixteen" с вече позагубилия се от сцената титан на Outkast – Andre 3000, чиито уникален глас първо ни предпразполага със своето меко звучене, а после започва да изстрелва рими в бързината на легендарните си "Ms. Jackson" и B.O.B.

Албумът продължава да изненадва с участия на други признати имена като Usher, Elijah Blake, Omarion и Nas. Сред най-впечатляващите е мечтателното парче "Rich Forever" от Deluxe версията на албума, в което страхотният вокал на Джон Леджънд (John Legend) поема драматичните тонове в началото, а Рик умело започва да пее за това, че всеки човек решава дали да успее и че успехът зависи само от собствените усилия, което е похвален текст за рап парче.

Спорно е дали да похвалим специално Рик Рос за този албум. Проектът е страхотен и може би заслужава да го приравним с "Watch The Throne" на Кание Уест и Jay Z, който излезе преди година и помете сцената, а това е повече от ласкателно сравнение.

Основна заслуга за това обаче имат продуцентите – J.U.S.T.I.C.E. League, Jake One и други, но най-вече гостуващите звезди, които обогатяват по невероятен начин звученето. То прелива от стил в стил и от настроение в настроение, което при такива класни парчета осигурява на "God Forgives, I Don`t" златен статус.