Болна България

Президентът се захвана още в началото на своя мандат да оправи системата за национална сигурност. Оказа се прав.Атентатът на летище Сарафово в Бургас показа, че има защо. Излязоха четири проектозакона. Започна ударно обсъждане. И обещанието, че до края на октомври ще влязат в парламента. Все още не са минали през Министерски съвет. Останаха без покритие и бодрите му прогнози кога спецслужбите ни ще хванат атентатора. За сметка на това някакви чужденци кацнаха с парашути в България без някой да ги засече. Странните пришълци ни провериха системата. Франция си ги прибра. Нашите служби неудобно замълчаха.

Премиерът влезе в битка с Европейския съд по правата на човека в Страсбург, който осъди страната ни за полицейска акция, ръководена от него по времето, когато беше главен секретар. Магистратите постановиха страната ни да плати обезщетение в размер на 50 000 евро заради отнемането на право на живот на Тодор Димов Тодоров-Чакъра, който загина при спецакция през 2003 година. Бойко Борисов заяви, че не се чувства отговорен. Ако има прокуратура в България, след решението на Страсбург, трябва веднага да започне разследване на Бойко Борисов, каза един от адвокатите по делото Михаил Екимджиев.

Парламентът упорито продължава да формира временни комисии, оглавявани най-вече от независимия депутат Яне Янев, които се опитват да изместят вниманието на обществото от това, което става в пленарната зала. Промени въпроса за първия демократичен референдум у нас и постави под въпрос необходимостта от самото допитване. За пореден път се оказа, че българският парламент играе по свирката на един човек и то не заради интересите на хората, а в услуга на определена партия.

Конституционният съд привлече вниманието на Европейската комисия с избора на Венета Марковска. Един анонимен донос се оказа достатъчен, за да рабуни политиците от Брюксел до София. Дойде заплахата от междинен доклад, на което високомерно не повярвахме в първия момент, но бързо ни беше показано, че трябва да сведем главички. Гласуването раздели депутати от един и същ политически цвят. Изненадващо се оказа, че дори премиерът Бойко Борисов не е бил съвсем наясно с кандидатурата на Венета Марковска за конституционен съдия и я посъветва да се оттегли, ако има нещо, от което да се срамува.

Висшият съдебен съвет не дочака два месеца от избора си и кръстоса шпаги с Цветан Цветанов. Вице-премиерът и министър на вътрешните работи “нареди” на журналистите да не занимават Европейската комисия със случая “Марковска”. Вместо това той им препоръча да искат коментар от Брюксел за действията на съдебните състави, оправдали подсъдимите по едно от делата САПАРД и по корупционото дело срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев. По първия казус под прицела на Цветанов за пореден път попадна новият член на ВСС съдия Калин Калпакчиев. Делото срещу Цонев пък бе решено на първа инстанция от Иван Коев от СГС. Двете дела са решени единствено на първа инстанция и по всички международни стандарти изявлението на вътрешния министър се води за намеса в делата на независимата съдебна власт. Предложението за декларация обаче срещна нежеланието на една не малка част от членовете на ВСС да скочат срещу Цветан Цветанов и да защитят редовите съдии.
Църквата остана без своя водач. Минути след съобщението за смъртта на патриарх Максим се разбра, че има много желаещи да влияят на избора на неговия приемник. Все по-често се чуват препоръките да се следват пороците на светската власт, т.е. да се прави закон за човек. В случая да се събере извънреден църковно-народен събор, за да промени Устава на БПЦ, така че определен митрополит да седне в патриаршеския стол. Тежко му на този висш свещеник, който ще трябва да ръководи Светия синод до избора на нов патриарх. Страхът от разкол съвсем не е минал.

Армията все повече изпада в безтегловност. Не само заради безпаричието, на което я обрича и с новия бюджет Симеон Дянков. Харесва ли се или не на Министерството на отбраната, процес на подаване на рапорти от офицери и сержанти за уволнения съществува. Единствената причина е в упорито продължаващата тенденция от три години насам да се режат социалните придобивки на военнослужещите и липсата на гаранции за сигурност и перспектива в кариерното развитие.

Полицията заспа на пост. Това се случи малко преди Деня на народните будители. Една от нейните говорителки влезе във фолклора с обръщението си „селски глупак” към този, който снима заспалите в колата полицаи. Както винаги проблемът реши премиерът. Макар че според закона си има процедура. Бойко Борисов заповяда моментално уволнение не на заспалите полицаи, а на говорителката. Като не знае какво да говори. Кой ли я назначавал? За него не се чу да има наказание.

Историята ни трябвало да бъде пренаписана или поне прочетена под друг ъгъл. До там стигнахме в резултат на честването на 100-годишнината от Балканската война. Управляващите изтърваха ситуацията в Кърджали с неудостояването на генерал Васил Делов – освободител на града, за почетен гражданин и започнаха една акативност, която поражда умиление. И тревога! Пламенно прочетената в парламента декларация от кърджалийска депутатка звучи като „след дъжд качулка”. Доган обяви войната за етническо прочистване, макар че са стотици мюсюлманските имена на паметниците на загиналите преди 100 години за освобождението на българските земи. Попитайте турския колега на Симеон Дянков колко средства от държавния бюджет е отделила Анкара, за да утвърди своята гледна точка за Балканската война и всичко ще ви стане ясно.

Мъглата е лошо нещо. Тя води до болести. Както се вижда българската държава не е добре имунизирана. Здравето й е разклатено.Отворила е много фронтове, което съвсем не е добре. Дали някой се чувства отговорен или отговорът е както този на Европейския съд за правата на човека в Страсбург? Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.