Рекапитулация

Информационната мъгла, в която са обвити най-важните подробности (параметри) на договора „Южен поток” е съзнателно създадена и поддържана от правителството с цел да се заблуди обществото относно „ролята” и „мястото” на България в този проект. Думите роля и място са в кавички, защото засега (при това ниво на прозрачност на информацията около проекта) се създава впечатлението, че България само номинално (по документи) е участник в това съвместно руско-българско начинание, а де факто вероятно ще се окаже, че тя просто е територия, през която ще минават тръбите, без тя да печели абсолютно нищо от този проект.

Независимо от плътната информационна мъгла, някои вече изнесени цифри ни дават възможност да направим една проста, но ясна рекапитулация на поредния български слугинаж към Русия.

Налична към момента информация за „Южен поток”:

1) Цената на проекта е 3,308 млрд. евро. Българското дялово участие е 50%, т.е. финансовият ангажимент на България се равнява на 1,654 млрд. евро.

2) България не разполага със собствен свободен финансов ресурс и, за да покрие своето дялово участие, ще тегли заеми.

3) Подписваме инвестиционно решение за изграждането на тръбопровода, без да е ясно от кого и при каква лихва ще ни бъдат отпуснати заемите. Веднъж подписано това инвестиционно решение, ние се оказваме притиснати в ъгъла (т.е. нямаме правото да дерогираме това инвестиционно решение) и трябва да приемем такива лихви, каквито банките решат да ни наложат, което би удължило срока на откупуване на инвестицията и той да стане съизмерим с времето на амортизиране на тръбите?

4) Главницата и лихвите по заема България ще изплаща от полагаемите й се транзитни такси, чийто размер се пази в пълна тайна, с каквато се характеризират всички най-важни параметри на всички, сключвани досега договори с Русия. Обикновено се пази в тайна нещо, което другите не трябва да знаят, защото то не е в техен интерес. И днес не знаем размера на транзитните такси. Само голословно ни се заявява, че с тях ще изплатим заема за 15 години. Не знаем, освен това, има ли ясна клауза в договора, постановяваща, че независимо от реално транзитирания обем газ (който уж щял да достигне до 63 млрд. куб. м. на година... това голословно обещание ли е или е юридическа клауза от договора) България ще получава транзитни такси, съответстващи на заявения (има ли го като клауза от договора) обем транзитиран газ.

Рекапитулация:

1) България се задължава да изплаща една тенденциозно надута сума от 1,654 млрд. евро, която - ако се добавят натрупаните за поне 15 години лихви - вероятно ще набъбне до над 3 млрд. евро.

2) България трябва да изплати този колосален заем от сумите, получавани от нея под формата на транзитни такси, чийто начин на формиране и чийто размер е най-дълбока тайна и следователно имаме пълното основание да мислим, че има нещо за криене, което българският народ не трябва да узнае, а именно, че България ще трябва да изплаща нещо, от което, докато то функционира, няма да получи нищо.

3) България прави огромна услуга на Русия, поредният слугинаж, като преотстъпва своя територия, т.е. част от своя суверенитет, и влиза в конфликт с европейската политика за пренос на газ (което евентуално може да има за следствие замразяване на финансирането на България чрез европейските фондове), срещу едни никому неизвестни, чисто хипотетични печалби, които по всяка вероятност ще се окажат нулеви. В крайна сметка Русия получава всичко, което иска, а България просто безплатно я обслужва в разрез със собствените си интереси (както финансови, така и политически в качеството й на страна, членка на ЕС) и с европейската политика, което евентуално би могло да доведе до големи финансови загуби по линия на замразяване на европейските фондове. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.