Отивате на гише 666 и ви казват, че първо трябва да отидете на гише 999, да платите такса за нещо, което дори не разбирате, но важното е, че след това трябва да идете на 88-мия етаж и да потърсите кабинет 110003004, където да ви подпечатат един документ, който пък трябва да вземете от партера и да заверите при нотариус. След това се връщате на гише 882 и... О, момент, не сте били на гише 882?!?!?!? За Бога, как сте могли да пропуснете гише 882!?!? Ужас! Оказва се, че без гише 882 всичко е било напразно, трябва да започнете отначало.
И точно, когато сте пред нервна криза и започвате да се чудите, защо все още не сте си изкарал разрешително за притежание на лично оръжие, гледайки кръвожадно "милите" лелчета зад гишетата, чувате един успокояващ глас с металически оттенъци да кънти из сградата: "Поради технически причини, обработването на документи, ще бъде временно прекъснато. Екипът на 'Българска Абсурдистрация" се извинява за причинените неудобства и..." Което всъщност звучи за хората, прекарали цял ден (и то не само един), в ходене по мъките, като следното: "Понеже някой не си е свършил работата, имаме някакъв проблем с компютрите, който може и да отстраним по някое време тази година, ако сме в настроение, ако ли не опънете си по една палатка пред сградата или... правете каквото искате, все ни е едно." (цензурирана версия)
Това е "милото" послание, което излъчва поведението или изражението на 99% от "административно - обслужващия" персонал в България. И винаги ще се намери някой познат, който ще каже: "Не е така! Моята пра-пра-пра баба е работила като не знам си какво, не знам си къде, не знам си кога и винаги е била всеотдайна и любезна с клиентите, отзивчива до болка!" или пък някой, който ще каже: "Не е вярно, аз работя еди къде си и досега не сме имали нито една жалба, нито едно оплакване!" Браво, "ХВАЛА на такЪви съвестни граждани", обаче не разбирам, как все не попадам на тях, или почти всеки мой познат. Никога не успяваме да попаднем на тези така отзивчиви хора, винаги се разминаваме, мисля, че "Държавен вестник" вместо да публикува 8 страници "Закон за административното обслужване на физическите и юридическите лица", е по - добре просто да публикува работното време, графика на тези перфектни административни служители, както и локацията им, та да знаем ние, физическите лица, към кого да се обърнем, за да бъдем, що годе, човешки обслужени.
Нека за момент да се спрем на въпросния закон, който цитирах по-горе. Възражения по самия закон, аз лично, нямам. Проблемът със законите в България, не е липсата им, закони има. Проблемът се появява, когато трябва да се спазват, прилагат тези закони. Например: "Чл. 16. (1) Административна услуга, за която няма предвиден срок за извършване, се извършва при възможност веднага, но не по-късно от 3 работни дни на съответната администрация." 3 работни дни, това е повече от прекрасно! Но в българската-административна-паралелна-реалност ще сме щаствлици, ако тези три дни са три месеца. В повечето случаи се превръщат в три години. Защо ли? Защото в нашата администрация "услуга, за която няма предвиден срок за извършване" е кодово название за "услуга, която няма да бъде извършена преди да Ви се родят пра-пра внуци". Изобщо целият Чл. 16 от този закон, е повече от npeкрасен, но за нас е като приказка на Братя Грим - красива, но все пак нереална.
Абсурдите, разбира се, не свършват до тук. На какво попадам преди време -Computerworld - бр. 15, 2008 / ИТ проекти - "Система за управление на опашките в улеснение на обслужването в НАП, КАТ и дирекция ,Документи за самоличност” на МВР". Забележете, 2008-ма! Мъка, мъка, мъка! Ще си позволя един малък цитат от този "свят" текст, това нечувано "откритие" - "Електронната система, която „подрежда” клиентите, чакащи за определена услуга, вече е в действие в офисите „София Изток” и „София Център” на Националната агенция по приходите (НАП). Монтирани са устройства, които информират потребителите за предлаганите услуги, за времето за чакане и обслужване. Всеки клиент получава „билет” с пореден номер и бива насочен към съответното гише. Улеснението е и за гражданите, и за служителите в тези институции."
Електронната система за бла-бла-бла е трябвало да я кръстят "Колумб", мисля, че ще й подхожда. Толкова е нелепо, че чак е весело. 2008-ма година... Започвам да се чувствам като в Куба. Светът клонира ДНК и колонизира други галактики, а ние... ние раздаваме номерчета в НАП и КАТ и се бием в гърдите.
Апропо КАТ, ужасно забавен е въпросът с издаването на шофьорска книжка. Оказа се, че за да подадеш документи за такава, трябва да си вземеш близо седмица отпуск! Кой каза "хо-де-не-по-мь-ки-теееее"!?
А, не дай си Боже, да решиш да се пенсионираш! Кошмар, повечето хора, ще предпочетат да работят и след смъртта си, само и само, да не минават през ада с документи и процедури по пенсиониране.
Всеки от нас е чувал от познати, приятели, познати на приятелите и други такива, истории за скандали, немърливост и абсурди всякакви, в областта на административното обслужване у нас. Всеки поне веднъж се е сблъсквал с тях. Трябва да призная, че се получава малко като в разкази за лов и риболов. Всеки преувеличава под влияние на афекта, раздразнението от загуата на време, грубото отношение или липсата на компетентност, но не това е тьжното... Истинската трагедия е, че всички тези истории са базирани на факти. А това, това е повече от недопустимо.
P.S.: Реалностите в България Ви благодарят за търпението и Ви пожелават приятен ден!
