Двоен ръст на инфлацията, най-бедните усещат най-силно поскъпването

Двойният ръст на инфлацията и натискът върху най-бедните домакинства очертават сериозни икономически предизвикателства пред България. 

Експерти предупредиха, че без добре таргетирани мерки и по-строг контрол върху разходите, ефектите могат да се задълбочат.

"Последните данни от националната статистика не са добри. Инфлацията стана двойна. Това би следвало да ни тревожи и вече е проблем. Започнахме с това увеличение още януари, февруари миналата година покрай страховете с еврото. И бизнесът имаше притеснения, решиха да се застраховат по-рано. Последните 4 бюджета ги правихме отзад напред - раздути разходи и силни увеличения на заплати", заяви бившият социален министър Христина Христова в "Денят ON AIR".

Най-бедните усещат най-силно поскъпването

Според икономиста доц. Щерьо Ножаров каквито и мерки да предприема правителството, те трябва да са добре таргетирани.

"На около 20 април излезе оценката на Евростат за инфлацията. Тази на страни извън Еврозоната е доста по-висока. Инфлацията в Румъния е 9%, в България е 6,1%. Това, че сме в Еврозоната, е плюс. Според друго проучване от тази седмица последните 10 г. покупателната способност на населението се е увеличила с 10%. Ако гледаме инфлацията 2026 г. април спрямо 2024 г. се оказва, че 20-те процента най-бедни са намалили покупателната си способност с 3,5%. Тези най-отдолу имат нужда от подкрепа, останалите не толкова", допълни той за Bulgaria ON AIR.

Данните на Евростат показват, че

средните доходи в България стигат до 66% от тези в ЕС, но цените на храните стигат до 87% от средните цени в ЕС,

като се има предвид, че там стандартът на доходите е по-висок, информира Христова.

"По различен начин се усеща инфлацията. Оказва се, че най-бедните групи, които потребяват най-малката потребителска кошница, най-силно усещат инфлацията. Предизвикателствата, на прага на които сме в момента, са много големи - да се спре пагубното раздуване на бюджета на страната. Трябва да се помисли за уязвимите групи", посочи гостът.

Според доц. Ножаров правителството няма голям избор какво може да направи.

"В проекта на бюджета от декември месец 2025 г. беше заложена цена на петрола сорт "Брент" от 70 долара на барел. Международните пазари показват, че средно годишната цена на петрола за тази година няма да падне под 91 долара на барел. Най-бързите неща, които могат да се приемат в бюджета, са разширяване на контрола на НАП, който очевидно не е достатъчно висок, разширяване на контрола за стоките със строг фискален риск, рязане на издръжките от ведомствата, може и половин милион евро да се отреже. КЗК в много сектори не работи", изтъкна икономистът.