Новите одежди на патриарха

Преди половин час научих, че владиката Неофит от Русе е избран за български патриарх. Това го прави митрополит на софиянците, а значи - и мой епископ. 

Знам, че това е дребна новина на фона на големите вълнения днес, но вълненията ще минат, а патриархът ще си остане още - надявам се - дълги години. Тъй че в перспектива новината съвсем не е маловажна. 

През цялото време предпочитах дядо Гавриил Ловчански, но сега това няма значение. И той, и навият патриарх са свестни мъже - или поне така се надявам. За много хора дядо Неофит е същото ченге с опетнено име като съмнителния Кирил Варненски и несъмнено нелепия Галактион Старозагорски. Аз обаче не смятам така. Доверявам се на добросъвестността на професор Калин Янакиев, който няколко пъти заяви, че според собствените му проучвания в разсекретените материали на Първо и Шесто управление Неофит е неуспешно уговарян да доносничи. Това е прекрасно. Стана, както в "С огън и меч" на Сенкевич - посред бунтове в страната, кралят умира и трябва да се избере нов. Всички бяхме за принц Ян Карол, но спечели другият принц - Ян Кажимеж. Е, добре. Да живее кралят! В случая - отценачалникът. Като си нямаме крал, ще трябва да почитаме патриарха. Между другото, имаше хора в Църквата, които знаеха, че дядо Неофит има много сериозни шансове да получи бялото було - пък и че на самия него идеята му допада. Ами чудесно. Браво на проницателните и успех на новия ни духовен вожд. Не е шега работа да застанеш на катедрата на българските патриарси, под огромната сянка на св. Евтимий Търновски. 

Отделно от това, патриарх Неофит е бил близък и с покойния вече свой предшественик Максим - а той, каквото и да говорят, беше безгласен, но по-скоро чист човек. На това отгоре новият ни патриарх си е общувал редовно и с белоемигрантски монаси, което навремето доста е дразнело властите. А това е хубаво. 

Може би трябва софиянци да се извиним на русенци, защото им взимаме владиката. Прощавайте, братя и сестри, няма как. Дано при вас се издигне честен човек. Не че ще е лесно, предвид набора от монаси в момента, но все пак - да се надяваме. Загубихте митрополита си, но пък всички ние спечелихме патриарх. Можем да се поздравим. 

На правителствата от учтивост се дават сто дни на спокойствие без критики. Тъй че сигурно и към патриарсите трябва да е така. Но не е речено, че не трябва да има и изразени надежди, нали? Признавам си - ще ми се патриарх Неофит да вземе някакво публично отношение по сегашните тревоги на България. Би било великолепен жест, даже може би и нещо повече от жест. Знам, че Божието царство не е от този свят, но все пак - тук и сега ние сме живи. И на протестите, и извън тях има куп православни. За всички тях, за всички нас ще е хубаво да чуем някоя окуражаваща или наставническа дума от новия първосвещеник. 

Патриарх Неофит е с внушителна осанка, с огромна култура и дори пее приятно, което - по бабешка преценка - е най-важното качество за всеки духовник. Надявам се, че този сериозен на вид стар българин здраво ще държи епархията си (нашата и моята епархия). Ами да ни е честит! 

За много години, светейши отче! И Господ да ти е на помощ.