ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ ЛИ?
Ако трябва да определим какво означава политическа партия у нас не е трудно да се напише една кратка дефиниция.
Политическа партия у нас е една престъпна група, която не носи никакви отговорности, има много нисък интелектуален капацитет и се самоопределя като природна даденост.
Анализирайте действията и бездействията на всички парламентарно представени партии и ще се уверите, че те не познават думата отговорност. В момент, в който гражданите протестират с точно определени искания, те старателно отказват да видят това и да пристъпят към спешно решаване на проблемите. При това проблемите не са нито леви, нито десни. Проблемите са реални. Но партиите не искат да решат спешно проблемите, защото едните са в оставка, а останалите нямат мнозинство. А проблемите не искат партийно мнозинство, а разум и морал. Но те си правят тайно тънките сметки как да спечелят в един следващ парламент мнозинство и да се докопат до нашите пари.
Българските политици много добре знаят, че по нищо не се различават един от друг, една партия от друга партия. Те имат еднакъв генезис, еднакви цели и еднакъв инструментариум. Само дето искат всички винаги да са на власт. Независимо от това, че нямат стратегия, нямат програми, нямат желание за реални действия за промяна на ситуацията, нямат кадри. Те разполагат с невероятен цинизъм и пълна липса на самокритичност. Това ги прави участници в един фарс, в който се замерят с лайна също като във немите филми от времето на Чарли Чаплин, където също се замерят, но с торти.
Дядо ми казваше:
„Не чакай от умрял писмо, от циганин кисело мляко, от поп сълза, от милиционер пот и от курва пощенски запис!”
Аз ще прибавя: „ И от български политик файда!”
В момент, в който спешно трябва да бъдат гласувани изключително важни закони и поправки те се замерят с лайна и хич не им пука за проблемите, надявайки се, че избирателят на изборите няма да се сети за това. Но избирателят не живее в 1989 или
Логиката на партиите е убийствено нелепа и неуместна. Те били в малцинство и затова трябват избори и ново мнозинство. А ако в новия парламент отново няма мнозинство? Проблемите не чакат! Проблемите не зависят от желанието на партиите!
За мнозинство. те висят със страшна сила и ако не се решат разумно с общи усилия и в спешен порядък ще паднат и ще размажат партиите. Това се отнася най-вече за президента, защото уж той трябва да е обединителната сила, която да създаде ново мнозинство и да започне незабавното търсене на разумни решения. А той дрънка за „служебно” правителство и скорошни избори. Това е престъпно спрямо нацията и неминуемо ще се отрази на бъдещето му.
Каква е логиката за нови избори и нов парламент, при положение, че в момента има парламент и той с общи усилия може да направи най-накрая нещо добро за страната и обществото?
Логиката е тясно партийна и изключително вредна за обществото и държавата. Може би не всички български граждани са го формулирали така, но те усещат с интуицията си, че нещо в тези партии е дълбоко погрешно и вредно и затова не искат тази политическа класа. И вместо да се стреснат тези партии, те самодоволно се гледат в огледалото на егоизма си и се виждат като мнозинство в бъдещия парламент. Това означава, че вместо да изгубят част от имиджа си, като седнат да поработят веднага за нацията, те ще загубят всичко. Някои от тях и свободата и парите си. Те, просто, копаят една дупка, в която сами ще паднат. Дори, мисля, вече са в цикъл на свободно падане.
Какво пречи да седнат и да гласуват закона за кредитните кооперации и взаимоспомагателните каси? Какво пречи да променят данъчните закони в полза на дребния и среден бизнес? Просто до определен лимит, до който да не се облагат с данъци, а над него да бъдат облагани с прогресивен данък? Нима от фалиралите 120 хил. малки фирми през миналата година сега събират данък?
Нещо повече!
Сега с пари от бюджета за социални дейности те плащат на фалиралите!
Къде е логиката?
Логика няма!
А щом няма житейска логика, логично е и тях, партиите, да ги няма. В този бандитски вид те повече не могат да съществуват. Но те не разбират момента, защото нямат критична маса от разум, интуиция и интелект. За морал изобщо не говоря, защото те дефинитивно не допускат такова нещо при тях.
Ще ви разкажа за администрацията на президента.
На 21 т. м. се обадих в приемната на президента и поисках спешна среща с него. От там поискаха да го направя писмено. Незабавно го направих. Зачаках. Нулев резултат. Нито да, нито-не! Мълчание! Днес сме 25. Всеки ден звъня в приемната и питам дали знаят смисъла на думата спешно? Някоя си Славчева от приемната ми казва, че се работи по въпроса. Днес я попитах къде ми се намира писмото и каква е структурата на администрацията. Тя ми отговори, че е при някой си Любенов, секретар на президента. Позвъних му и се представих. Той ми отговори, че писмото не е стигнало до него и че имал много работа. Това никак не ми хареса и го наругах. Обясних му, че в неделя, когато отиваше на протеста, президентът ме видя и сам дойде при мен. Казах му за исканата среща и че администрацията му или работи зле, или изобщо не работи. Той ми каза, че е готов да ме приеме. Само дето администрацията му не е готова.
Не съм фен на президента. Достатъчно е да прочетете постингите ми за него. Сега още по-малко го смятам за отговорен човек и обединителна фигура. Той самият се държи като фигурант. Тогава как да го ценят гражданите?
Държавата се тресе. Аз имам идеи, които могат да помогнат за спасяването и. Дал съм ги и на протестиращите. Те възприеха всичко, което им казах.
Но президентската администрация не и пука за България. Те се смятат за себедостатъчни и надобществени. Това бързо ще ги направи сираци, защото те клатят така и стола на президента. А като си отиде той, те ще бъдат следващите. И на ранчото им ще има попско пеене, но те ням да могат да го чуват, както е казал О. Хенри.
Кризата бързо и неотменно се задълбочава. Протестите също ще се засилят. С действията и бездействията си партиите и президентът катализират този протест. Той не може дълго време да е мирен и тих. Започна се предизборната оперета. Тя ще бъде чудовищно зверска и компроматна както никога досега. Сатанишев ще изпадне в състоянието на бебе с пълен памперс, както е и Пуйко. Компроматите се вече готови и заредени. Схемите за фалшификация са проиграни.
Да ви обяснявам ли какво означава това?
Малките губещи ще са ГЕРБ и БСП.
Но големите губещи сме всички ние!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.