Каква е ползата от "мълчанието"... никаква, освен "самосъхранителна" :)

 Обичам "политиканите", ама ... не съвсем :))

Тате беше такъв. Лежа в Белене. После ми е бил "тате", ама не съвсем. Никога не си позволи да бъде "истански" с нас - за да ни предпази. Мразя "политиканстването", защото - поне в нашето семейство - това означава(ше) "да пострадаш"... Мама и досега ни пази като "зеницата на окото" си. Няма да си го позволим, докато е жива :))) 

По тази линия, никога не бих "позволила" на децата си "да станат политикани" :) Защото имам "инстинкт за самосъхранение", т.е. самосъхранение на Рода. В родовете ни по всички линии е имало много достойни хора: хора, които са били предприемачи, които са били земеделци и са работили земята, попове и учители. Те са били ХОРА:работили са за себе си, т.е. за семействата си, но никога не са "изкилиферчвали" работата, т.е. никога не са прекрачвали "границата"... онази, която ни превръща в "НЕ-хора"... Заветът в нашите семейства е точно онова, в което ни обвиняват "на дребния собственик" :))) Някога България е била "богата", заради "дребните си собственици", не заради "едрите" :))) Не отричам, че можеш "случ айно" да забогатееш, но не това дава "тръбнакът" на една нация :))) "Случайно забогателите" днес въобще... "не са случайно забогатели"... нито един от тях :) Такова "богатство"... не ми се мисли, защото е "нетрайно".... Но те тъпърва ще го осъзнават... И ше "плачат".... Тъй де, нали "богатите също плачат"

Както и да е .... въпросът беше доколко "ние си мълчим". Ми, ние - живелите много - "мъплим", защото е "самосъхранително". Защото, когато "товориш много", попадаш... на вниманието на "едните служби"... Както се оказа, те никога "не са били закрити, само РЕФОРМИРАНИ", но винаги служат на ЕДНИ, а те... не са "нашите" :))))