Гърция е с териториални претенции към градове на съвременна България

Уважаеми български граждани,
представят Ви се фотоси от паметника на незнайния воин в гръцката столица Атина. На пръв поглед българската дипломация и политици са слепи да разберат в какво се състои проблема. Журналистиката по същия негласен начин е запушила своите мегафони българско производство и мълчи по напора на патоса за добросъседски взаимотношения и устрем. А проблемът е, че Гърция използва гръцките имена на български и македонски градове в паметника на незнайно загиналите гръцки войници. Това на езика на дипломацията и политиката означава, че Гърция запазва своите териториални претенции към териториалния суверенитет за посочените български градове с гръцски имена и твърди, че те и населението в тях са с гръцки произход от хилядолетия насам. Това пък от своя страна значи, че в случай на бъдещ военен конфликт с Гърция, нещо което не трябва да се изключва и което практически не е неосъществимо, нашата южна съседка би предявила претенции за посочените градове. Българските журналисти нехаещи за старогръцкия вероятно не са открили дипломатическата и политическа несправедливост. Правилното поведение във случая е гръцките военни, загинали на българска територия да се изпишат с имената на българските градове, където това се е случило. Корекция не е настъпила, следователно Гърция и до ден днешен в своя национален паметник твърди, че градовете Петрич, Горна Джумая, Кресна, Гоце Делчев и Разград са изконно гръцки по произход и принадлежност.
За жалост тези български градове, за които Гърция е водела войни с България са наречени с гръцки имена, без самите имена на селищата да са изначално гръцки.
Вместо за Петрич се изписва Петритси. Вместо за Гоце Делчев се говори за Неврокопи. Вместо за Разлог се говори за Махомия. Вместо за Горна Джумая се изписва Tzomagia. И въпреки названието Джумая да е турско, наглата гръцка историография изписва българския град с звуконаподобително и приблизително звучене Tzomagia.
Тази безобразна несправедливост се повтаря и с много македонски градове - вместо Велеш се изписва Mpeles, вместо населеното място в Македония Баница се изписва Mpanitza.
Разбира се тази статия е за да се размислят българските лингвисти, българските дипломати във външно министерство, да се размисли самия БАН. При положение, че жертвите на българския народ са огромни, за да защити тези територии като изконно български, следва ли да се мълчи по този въпрос. Не е ли редно, не го ли изисква здравомислещата дипломация да бъде отнесен този въпрос към Европейската комисия. Защото Гърция съдра световното новинарско пространство, че Македония откраднала звездата на Вергина и своето име от гръцката история. Въпросът е следва ние българите да мълчим и да позволяваме подобни дипломатически и политически волности.

Обидно е когато завоевателните жертви на съседите и нарушаването на суверенитета на България, може да бъде интерпретиран като героизация на загиналите по време на подобна кампания. Но реално няма страна, която да не признава своите войници за герои, дори когато самата тя е преследвала грешни политически цели и позорна за човечеството насилствена политика. Така, че факта, че гръцките войници, загинали на територията на България, присъстват в паметника на незнайния воин в Атина сам по себе си не е обиден. Силно грабителската политика на Гърция е в унисон с националистическата идея за Греция Магна. Изводът е само един: Безумно е слаба дипломацията и политиката на България на фона на старите и новите исторически реалности.