Отворено писмо до г-н Радан Кънев, от една седесарка

Нямам честта да Ви познавам.
Обикновено започвайки с това изречение се счита, че „честта” е използвана в преносен смисъл. В случая не е така. Уверявам Ви, че гледах с огромен интерес на живо националното събрание на ДСБ, Вашето избиране и Вашата първа реч. Рядко съм била така впечатлена от смислена политическа реч, изречена ...от човек, който не е показвал до момента системно разминаване между слова и действия. Особено ми хареса факта на вашето осъзнаване, че Вие тепърва трябва да заслужите доверието. Повечето лидери започват да се изживяват от първия момент като най-умни, харизматични и напълно заслужили поста, за който са избрани.

Ще си призная, че веднага направих и справка за биографията Ви и родословното Ви дърво. С годините се научих да отдавам все по-голямо внимание на тези неща. На Вашата възраст бях убедена, че децата имат свой собствен и независим от родителите си път. С искрено съжаление трябва да кажа, че последните 23 години ми дадоха много примери, които ме накараха да вярвам в родовата памет и в огромното значение на домашното възпитание.

С доста изречения всъщност дотук исках да кажа, че бях силно обнадеждена от Вашето избиране.

Вече рядко се обнадеждавам от нещо. И може би точно затова ме заболя толкова силно от факта, че още на първия ден след избирането си направихте непремерен и грешен /според мен/ ход, който може би срина не само моята надежда за дясно обединение, но и на стотици, може би хиляди други членове на СДС. Изключването на нашата първа, най-стара и най-дълго оцеляла демократична дясна партия от кръга на потенциалните Ви партньори в този момент всъщност беше едно звучно затръшване на вратата пред всички тези хора.

Не пред ръководството на СДС, което е толкова неадекватно през последните няколко месеца, че има късмет с новото правителство на Орешарски, счупило всички рекорди по неадекватност и некадърност. Иначе щеше да води тази класация. Това ръководство едва ли разпознава звука на затръшнатата врата, така както не разпознава нито гласа на улицата, нито дори този на собствените си членове.
Не пред кръговете около това ръководство, които дадоха тази безумна и самоубийствена линия на поведение на партията преди малко повече месеци. Тях пък никакви такива звуци не ги интересуват, защото те имаха съвсем други /звънтящи с друга честота/ мотиви да отделят СДС от ДСБ и по този начин да го съсипят.
Не пред бъдещите кандидати за лидер на СДС /Днес разбрах, че били петима. Надявам се поне те да си знаят, че са такива, защото май почти никой друг в партията не знае/.

Не пред тях затръшнахте вратата, г-н Кънев.

Очевидно е , че при ръководство в оставка и липса на ясно заявени позиции за бъдещо лидерство, в момента СДС не се асоциира с конкретни личности. В този смисъл – всяко определение за него в този момент касае хилядите негови членове. Пред тези хора затръшнахте вратата днес !

Пред седесарите, останали в единствената си до момента партия с най-различни мотиви– най-вече емоционални. Трудно се сменя партия, г-н Кънев. Пожелавам Ви да не Ви се налага.
Седесарите, които 23 години са свързвали мечтите си, въжделенията си с тези три буквички и не са се отказали да вярват, че чрез нея могат да променят родината си. Много от които и днес се опитват да го правят в онези малки населени места, където няма нищо друго освен БСП и олигарси. Съзнавайки, че ако освободят тази политическа ниша, тя веднага ще се заълни от подставени от тях лица.
И пред седесарите, които са изградили кариерата си /в думичката кариера по принцип няма нищо лошо/ чрез своята партия и затова са останали в нея от лоялност. Нима смятате, че е редно след като са били на изборна позиция, избрани в листата на СДС, да напуснат при първото съмнение за свързан с ГЕРБ път. При първото грешно решение на ръководството. Или по-скоро при първата заплаха за невлизане в парламента/както направиха няколко бивши сини кметове и от двете партии/. С такива хора ли вярвате, че е по-достойно да се преговаря.
Пред седесарите в малките градове и села на страната, които изнесоха на гърба си кампанията на Синята коалиция, когато тя се явяваше единна на изборите. Тези, с които имах честта да работя и аз лично, които посрещаха с отворено сърце и мен, и кандидата на ДСБ-водач на листа през 2009, забравил малко след изборите и Вашата партия, и тях.
Пред седесарите, които в голямата си част на последните избори гласуваха именно за ДСБ. Не защото са преглътнали горчилката от разделението, не защото непременно харесват повече програмата ви, а от безизходица – защото това беше единствената дясна партия с някакъв шанс за влизане в парламента.

Пред тези хора затръшнахте вратата днес !

Имало потвърдени съмнения, че нашият път е свързан с ГЕРБ !!!

Г-н Кънев, това твърдение, изречено по адрес на тези хора е смехотворно оправдание, което не подобава нито интелекта на десните хора, нито пък има нещо общо със заявените от Вас позиции и намерения. То дълбоко ме обижда – мен и седесарите около мен.

Тези, които искаха да свържат пътя си с ГЕРБ отдавна го направиха. Такива имаше от всички партии, немалко и от ДСБ. Може би много от тях са го направили с чисто сърце – виждайки в тяхно лице новата десница и възможност за реализация. Други – с познатите користни мотиви и от властолюбие. Но това няма нищо общо нито със СДС, нито с ДСБ, нито с която и да е друга партия от потенциалните ви изброени партньори.

В едно нещо бяхте много прав във Вашата първа реч. Умните, просветени, честни и принципни хора, които искат да работят за благото на цялото общество са малцинство. Но това малцинство не е в една партия, пък била и ДСБ. С механичното събиране на 5-6-7 десни,центристки, либерални и зелени партии наистина има малък шанс да се съберет на едно място малко повече такива хора /които няма да са само десни обаче, надявам се си давате сметка за това/. Но това е само шанс. С непремерени изказвания и странни заобиколни ходове, целящи да елиминират един или друг партньор по чисто емоционални причини и вкарващи дебата за бъдещото реформаторско обединение в сферата на обвиненията, оправданията и съревнованието в анти-ГЕРБ риторика, този шанс бързо ще се изпари.

Аз оставам с надеждата да преосмислите този свой ход и бързо да излезете от ролята на първа инстанция в оценяването на достойнствата на десните партии. В такава роля нито Вие, нито партията Ви ще успеят да обединят качествените хора. Оставам с надеждата, че огорчението ми ще остане само блед спомен, а първоначалната ми оценка и надежда ще се оправдаят. Десните хора отдавна искат обединение и са готови да преглътнат всичките години на обиди, обвинения и съперничества в името на демократичното бъдеще на страната ни, което вярват, че можем с общи усилия да изградим. Само трябва веднъж завинаги да спрем с противопоставянето между нас самите и да отлепим грижливо всички наслагани през годините етикети.

Веселина Зумпалова-Ралчева
Член на СДС от създаването на тази партия до днес, която винаги ще вижда в определението „седесар” и в тези три букви онези ценности, които тази партия имаше амбицията да наложи в нашето общество – свобода, достойнство и демокрация