Когато се готвиш за война, тя току виж, наистина дошла.

За дочулите оттук-оттам искам да дам малко по-обширна информация от първа ръка. В бивша Югославия, непосредственно след смъртта на Йосип Брос настана едно доста осезаемо разклащане. Цените хвръкнаха нагоре, започна и невижданото - криза и липса на "неща" от пазара. Спомням си как ( когато дъщеря ми беше още невръстно новородено бебенце), в Македония беше въведена купонна система за прах за пране, мляко и мисля още нещо.
 Токът спираше от време на време ( не чак толкова колкото в "дискотечна" България) , което беше и главната причина да решим тя да остане там с жена ми, докато в София се нормализират онези 4часови прекъсвания на тока, които бяха достатъчни панелния ни апартамент да се превърне в хладилник. Зимата на 1982-1983 година беше бая студена, ако се сещате.
Най-трагичното беше, обаче, че "бугарофобските македонски лайнари" като разпределяли купоните не включили дъщеря ми, а няма какво да ви разправям колко прах за пране е необходим при наличието на бебе ( тогава нямаше памперси - или барем ние не бяхме чували за такива "глезотии" ).
Жена ми, разбира се, ми казва по телефона и аз веднага изпращам по пощата прах за пране. Веднага след получаването на поканата за да си вземе колета при нея идва локалното "тайно ченге" и започва да я кори за това, че тя ИЗЛАГАЛА РОДИНАТА си, откривайки на "врага" наличието на дефицит в страната!!! Представяте ли си?
Освен това зачестиха и "запасите" и евакуациите. Спомням си как си изкарах акъла една вечер, когато в един хотел в Рогатица ( малко босненско градче, близко до Сребреница) някъде далече след полунощ ме събудиха ужасни сирени. Ставам аз, сънен, повдигам пердето и гледам камиони се товарят със запасняци с пушки и започва една съвсем сериозна мобилизация, баш като истинска.
Аз, като чужденец, разбира се, нищичко не зная и си помислих, че наистина е започнала някаква война. Питайте ме какво ми е било до сутринта, когато без да съм мигнал станах и плахо слезнах във фоайето за да видя какво е дереджето. Очаквах всяка минута да бъда ако не гръмнат, барем - арестуван. И всичко това през далечната 1981 година!!!
Все пак, аз бях загубил всякакви такива "оцеленчески инстинкти", тъй като при нас в България, последната "пробна евакуация" в която участвувах беше някъде в средата на 60те, когато цялата махала (предполагам и целият град) бяхме събудени и в пълна тъмнина се влачехме с часове пеша от "Витошка" до тогавашното село Дървеница ( което си беше извън София в ония години)
Да не говорим пък, че пътувайки от Дубровник, през Титоград за Скопие автобусът беше спиран на два пъти от военни, които го претърсваха доста щателно. Тогава и през ум не ми е минавало, че нещо кипи и ври. Косово още от тогава предполагам е било под щателно наблюдение. Дали наистина е имало някакъв трафик на оръжие, дали вече са се понесли някакви слухове, това не знам. За мен тези картини просто бяха шокиращи, тъй като такива деяния бях гледал само по филми преди това.
Скривалищата са се държали под пълна бойна готовност и изобщо цялата страна си е била "надървена" в очакване на някаква външна интервенция. Предполагам обаче, че именно със старият трик "врагът не спи", народът е бил от една страна сплотяван, а пък от друга - секретно подготвян, за онова което се случи една декада по-късно.
Когато се готвиш за война, тя току виж, наистина дошла.