Миг

Има нещо красиво в изпращанията. В гарите. Дори в родните наши гари, обречени на сивота и порутеност. Преживели са толкова много посрещания и раздели. Носят невидимо за очите богатство.

Беше безкрайно красива нашата гара, цялата огрята тъкмо в ония ръждиви, ярки лъчи, които притежава само залезът, когато е млад и има още време, преди черната нощ да го погълне. Като по филмите. Не,по-красиво, защото беше непринудено. И пълно с хора, пълно с гласове, пълно с реплики. Необичайно топло за януари.И мръсният, ръмжащ влак пред мене, също беше красив.

Последните минути преди заминаването. Свещени са мътните прозорци, през които все още те виждам. Махаме си. След малко ще бъдем разделени и ще се отдалечаваме, отдалечаваме, отдалечваме все повече и повече. Толкова е лесно, някой да си отиде...

И тук ми се ще да добавя още нещо.Нещо грандиозно и трагично, макар да зная, колко бедни понякога се оказват думите, когато ти се ще да опишеш един тъничък миг, един лекичък нюанс в сърцето си...Обикновено ми се ще да забравям "разделите" ни, но в тази имаше нещо поетично. Нещо, което не съм очаквал да дойде при мен, точно при мен, тъй като се случва само на героите от книгите.

Благодаря ти за тази "раздяла". Ужасно много. Тя бе един топъл, златист и бархетен блясък, в кристалното синьо око на януари.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.