Виждането на страстите

 

 

- Отче, измъчват ме страсти.

- Чувстваш, че в теб живеят страсти?

- Понякога чувствам.

- Това е добре. Когато човек разбира, че го борят страсти, той се смирява. А където е смирението, идва Божията благодат.

- Но все пак ме огорчава това, че постоянно греша.

- Радвай се, че допускаш грехове; в тебе има гордост, а те те смиряват. „Боже мой, – си казвай – виж ме каква съм. Помогни ми. Ако не ми помогнеш, аз нищо не мога да направя”. Не се отчайвай. Когато ние допускаме пропуски, се открива нашият истински вътрешен човек, ние познаваме себе си и се стараем да се поправим. Това ни показва правилния път и ни освобождава от илюзиите. Аз се радвам, когато се проявява някаква моя слабост, когато страстите излизат навън. Ако те не се проявяваха, аз бих си мислил, че съм достигнал святост, а в същото време семената на страстите тайно биха живяли в моето сърце. Така и ти, когато се разгневиш и паднеш в осъждане е естествено да са разстроиш, но има повод и за радост – проявила се е твоята слабост, а това означава, че ще се бориш, за да се избавиш от нея.

- Отче, когато страстта не се проявава известно време, означава ли, че я няма?

- Ако в тебе живее страстта, тя ще се прояви в определен момент. Затова, ако знаеш, че имаш страст, бъди внимателна. Например, ако знаеш, че до твоята килия живее змия, излизайки от вратата, ти всеки път ще гледаш да не е изпълзяла да те ухапе. Не е страшно, когато знаеш, че наблизо има змия и чакаш момент да я убиеш, щом излезе; страшно е, ако ти вървиш безгрижно и нищо не подозираш, а тя изведнъж се хвърли върху тебе и те ухапе. С това искам да кажа, че когато човек не следи за себе си и не знае своите страсти, той е в опасно състояние. Но когато знае какви страсти има в него и се бори с тях, тогава Христос му помага да ги изкорени.

- Отче, може би аз трябва просто да се подвизавам и да не се притеснявам от това, дали съм се поправила или не. Навярно моето изправление зависи не от мене, а от Бога.

- Да, подвизавай се и всичко предоставяй на Бога, но и се вглеждай в себе си, за да знаеш къде се намираш и какво става с тебе. Лекарят пъво се старае да открие причината за температурата при болния, след това определя какво лекарство да му даде, за да я снижи. От момента, в който човек започне да вижда своите недостатъци, в него трябва да се появи благо безпокойство, което да го подтиква към борба за изправление. Аз гледам в себе си и виждам, че имам тези недостатъци. Подвизавам се и анализирам своето състояние: „До вчерашния ден в мен имаше тези неща. От кои от тях се избавих? На какъв етап от борбата се намирам?” След това се обръщам към Бога: „Боже мой, аз правя каквото мога, помогни ми да се изправя, защото сам не мога”.

- Отче, може ли човек да не вижда своите страсти?

- Ако човек е чувствителен, то Бог не позволява изведнъж да познае своите страсти, защото дяволът изкушава възприемчивия човек и се старае да го доведе до отчаяние. „В тебе има такава страст, – казва му той, – защо направи това и това? Ти няма да се спасиш”. Така човек може да стигне и до психиатрия.
 

Гордостта е опора на страстите

- Когато човек се подвизава много години и не чувства никакъв прогрес, какво означава това?

- Ако не виждаме преуспяване в подвига – значи нямаме трезвение или Бог не допуска да вървим напред, за да не се възгордеем и да не се повредим.

- Отче, на мен ми се струва, че с всеки ден ставам по-лоша и по-лоша, какво ще стане с мен?

- В духовния живот има три етапа. На първия Бог дава на човека бонбони и шоколад, зaщото вижда слабостта на душата и нейната потребност от утешение. На втория – отнема малко Своята благодат с възпитателна цел, за да осъзнае човек, че без Божията помощ не може да направи и най-малкото нещо. Така в него се ражда смирение и той чувства необходимостта във всичко да прибягва към Бога. Третият етап е едно постоянно равно добро състояние. Ти се намираш между втория и третия етап; отиваш малко напред, забравяш своята немощ, Христос отнема благодатта и ти оставаш с нищо, отново започваш да усещаш своята немощ и да идваш на себе си. Ако ми бе казала, че колкото отиваш напред, толкова по-добре ставаш, това би ме изплашило – значи в тебе има гордост. Но сега, когато казваш, че ставаш по-зле и по-зле, то се радвам, защото виждам, че при тебе всичко е наред. Не се страхувай; колкото по-напред се придвижва човек, толкова по-отчетливо вижда своите недостатъци и несъвършенство, а това е прогрес.

- Отче, може би Бог не чува когато Го моля да ме избави от страстите?

- Нашият Бог да не е Ваал? Той ни чува и ни помага. Може би ти не чувстваш Неговата помощ? Но виновен в това не е Бог, а самата ти, защото с твоята гордост прогонваш Неговата помощ. Ако няма опасност тази помощ да стане повод за превъзнасяне, не е възможно Бог да не помогне. Благият Господ иска ние да се избавим от страстите, но ако в нас има гордост или предразположеност към гордост, Той не ще помогне, за да не си помислим, че сме ги победили със своята сила.

Затова, когато ние от цялото си сърце просим Бог да ни помогне да се избавим от някоя страст и не получаваме помощ, тогава трябва да разберем, че зад нашата страст стои друга, по-голяма страст – гордостта. Тъй като ние не я виждаме, Бог допуска да оставаме в тази страст, която виждаме, например преяждане, празнословие, гняв и т. н., за наше смирение. Когато ние поради честите падения намразим своите страсти, познаем своята немощ и се смирим, тогава ще получим помощ от Господа и ще започнем стъпало по стъпало да се изкачваме нагоре по духовната стълба

Неиздавания на български “Слова том V, Страсти и добродетели”
източник: http://ni-ka.com.ua/index.php?Lev=paisiy