Това лято...

Лятото дойде… след страшни бури
със силни ветрове, навъсено небе...
изляха се сълзите от дълго насъбрани
в облаците тъмни… от гневното море.
Сред шум и трясък, викове, закани,
под гневни стъпки по объркан друм
пристигна дълго чаканото лято…
като кошмарен, тежък… странен сън.
С надеждата за слънчевото утро
с тревичките, полегнали в пръстта,
с цветята… толкова вода поели,
че ще им стигне чак до есента…
С къщите, изчезнали в пороя,
с отчаяните майчини сълзи,
с вината, издълбала сякаш своя
дълбока пропаст с хиляди вини…
Изгубихме се… между ледовете
от отчаяние, безотговорност… страх,
от обещания, загриженост, апели,
от ужаса...  да го преживеем пак.
Намерихме се… в болка и тревога,
в бусовете, пълни с добрина…
и се разпали бързо онзи огън
все още жив в народната душа.
Не трябва лятото да ни подмине
и да остави само тъмни светове…
не трябва светлината да се крие
и да е все бурно синьото море…
Изгрява слънцето… и с него ще замине
надеждата към хиляди в беда…
Ще помним лятото и цялата година…
Лятото... което ни събра.

stela50
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.