Равносметка

Всички досегашни мои писания са породени,ако не от някакво разочарование,то от желанието ми да хвърля светлинка върху нашите предразсъдъци,страхове и мотивации.Наивно се надявах,че който се мине да прочете някое от тях,ще се замисли за собственото си поведение и би се обърнал към себе си за корекция.

Нали единственото над което имаме власт,това сме самите ние.Надеждата ми беше да "разширя зениците",както казва Ясен Антов по друг повод,на четящия по посока на себе си.Наивно!...и глупаво мое намерение.

Всеки човек има нужда да счита себе си за перфектен,казва един мой познат.Поради тази проста причина,естествено и логично е корекцията да бива насочвана извън нас си,на всяко друго място,но не и върху нас самите. Да,в голяма част от есетата ми има озлобление и гняв.Срещу простотията и невежеството,откъдето произлизат повечето пороци и лошотии.А това ми озлобление не спомага на целта ми.Напротив,получава се обратното,предполагам.

Ами да,повечето хора не искат да се индивидуализират,добре им е в тълпата.Там вътре,да си част от групата не е предпоставка да проявяваш самостоятелност,което означава и отговорност.Отговорност за самия себе си,за собственото си поведение.Сигурно е много удобно така.Каквото и да сториш,то е предизвикано от някакви външни обстоятелства,върху които ти нямаш власт.Няма начин да не е удобно вътре в сивата маса,в хвоста.

Разбира се,но май не се разбира,познавам много стойностни,мислещи със собствената си глава личности,хора които уважавам,на които се възхищавам.Някои от тях са мои приятели,с които за жалост рядко се срещам.Животът,обаче ме е хвърлил в сивата маса,да се боря вътре в нея и да не забравям от какво е съставено поселението на бедната ни държава,а може би и на бедната ни планета.Боря се да не затъна навътре в дълбините на хвоста,като тъпо и упорито си подавам главата над повърхността. Защото повърхност има,а отвъд нея е животът,живият живот,там си свободен,там си себе си,там вървиш и се развиваш. Вътре е застоят,дребнавото съревнование,където летвата се прекрачва без усилие или пък с тази летва умишлено се препъват едни други.Защото е по-лесно да препънеш другия,отколкото да напънеш себе си.Там вътре големият напън е да пречиш на другите от страх да не блеснат за да те засенчат... Тъжна равносметка,която не е свършила.

Утре отново.До утре! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.