Що е то казарма?

Вече май минаха 20 години,от както я закриха и скоро няма да има кой да разкаже на евентуалните новобранци някога..............
КАЗАРМА:
1.Оградено място с постройки и двор за войскова част
2.Военна служба
Това казва българският тълковен речник.
Не казва:наборна,свърхсрочна,наемна,платена.......
Аз ще се спра на моята - наборна.
На портала,като влизахме/уж под строй/пишеше:"Добре дошли!",а от другата страна/като влезеш и се обърнеш/"Дупе да ви е яко!"
Спирам с подробностите,защото ще стане цял роман.Ако някой се интересува  да ме намери и ще му ги разкажа всичките/ако не съм ги забравил/.Тук ще се спра само на най-характерните за БНА/българска народна армия/с изключение на квалифицираната информация/,такива,каквито съм ги видял и преживял
Главната цел на обучението е да се извърши прехода/трансформацията,моделирането/ на младото неосъзнато жребче/дете,младеж,момък..../към работен кон/работник- най-меко казано.
Минава се през няколко етапа:
1.Промиване на мозъка до ниво:послушно говедо.
Чрез:безсмислени команди и действия,вменяване на вина,физическо натоварване,безсъние,общи помещения за 100 души на 2 етажа,събуждане рано със сирена и бягане 10 км..........Недостатъчна храна/старият набор взема част от нея/...."Срок за хранене 10 мин.Действай!","Напусни столовата!".Което значи на бегом през тесния коридор и строй на плаца.Ако не си бягъл достатъчно бързо,следва:"Остави" и бегом се връщаш в столовата/50-100 души/.Така няколко пъти и храната ти се "стръсква",а някои започват да развиват язва на стомаха.След половин час почивка започва строева подготовка/машируване/........Тук отпадат 1-2 % от новобранците.
2.Следва клетва и служба по военния закон.Примерно даване "наряд" през ден.24 часа продължава дежурството,като 2 ч. е постови,2 ч. е подчаси и 2 ч. спи/ако може/.Понеже е през ден,а гонката е голяма,не може да се възстанови.Тогава дежурният старшина прави проверка и сваля затвора на карабината на заспалия постови.Следва дисцип/дисциплинарна рота/,нещо като концлагер с всичките извращения.....
Аз имам около 200 наряда.
3.Военна подготовка.Теоретичната част е сравнително добра,но практическата/някои не са стреляли с материалната част,а с оръжието си 5-10 патрона.За специализирана физическа подготовка/бойни умения/не може да се говори.Безсмислената гонка е на първо място.Въпреки това,когато се наложи/нападения над войници в гориста местност/ и войниците искат патрони за преследване и защита,офицерите не дават,защото не са сигурни кой по кого ще стреля.....
Всъщност,цялото обучение се извършва от сержантския състав.Особено от наборния.
Когато пристигне новият набор,пиян и потрошил влака,водещият офицер,хванал се за главата,казва на новоизлюпените сержанти:"Това не са хора!Как ще ги оправите не знам......."И се започва едно "обучение" описано по-горе,с личния принос на всеки обучаващ.Взрив на цялата натрупана едногодишна отрицателна енергия..........
И най-интересното е,че само след 2-3 дни пияната тълпа започва да прилича на говеда......Останалото се повтаря......
4.Налага се и да се изпълнява "трудова повинност",макар и с бойно снаряжение.На
обекти се налага да се копаят канални изкопи с дълбочина 3 м. без укрепване.На такъв изкоп,неизпълнил заповедта да отработя половин норма,останах жив и спасих живота на още 10 войника от повереното ми отделение.Тук повярвах в Господ.........
Докато наблюдавах терена около изкопа,докато другите копаеха,някой ме накара да се обърна и да видя една пукнатина от 1 см. от едната страна на изкопа,по цялата му дължина 10 м., 1 м.ширина,как много бавно се отваря.Командвах всички да напуснат веднага изкопа.Веднага след тях стената се събори и десетки кубици камъни и пръст
щяха да ги погребат,ако се бях забавил с една секунда!Целият процес протече за 4-5 секунди.Те дори не осъзнаха,какво се беше случило.......
Вечерта отидох при строителния техник/волнонаемен/,казах му всичко,попитах го защо няма укрепване на изкопа,той ми отговори:"В армията има норма за жертви при нещастни случаи при изпълнение на войнския  дълг".И се оттегли...........
5.Имаше и едни "фазани" - нито войници,нито сержанти,нито офицери.Така ги наричаха,заради цветната им униформа:червена фуражка,синя униформа и кортик/нож в кания/.Те служеха в школа за запасни офицери.Това бяха синове на номенклатурата на БКП и завършилите висше образование.Първата година изучаваха теоретични воински дисциплини,а втората стажуваха в действащите части,обикновено като помощник взводни командири.Практическата работа се извършваше от сержантския състав.Уволняваха се с офицерско звание в цивилния живот,което нямаше нищо общо с кадровото.
6.Периодично офицерите се съкращаваха/подмладяване на състава/,като имаха привилегията да влизат във висше учебно заведение без конкурни изпити.По-младите се възползваха,докато другите изпадаха в депресии.
7.Разформироваха се и бойни поделения,по най-различни причини и се вливаха в поделенията на Трудови  войски - за почти каторжна работа.Казвам "почти",защото
нямаше лишаване от храна - при неизпълнение на дневната норма,храната на войника се доставяше на обекта.Обикновено това се случваше на по-млади и слаби
наборници,които,въпреки положените усилия не можеха да се справят и се е налагало аз,като командир на отделение да им помагам.Например при разбиване на скали с кирка...
Тук имаше и произшествия от вида:проверка на постови от дежурния офицер,без началника на караула,при което постовият,съгласно устава,произвежда изстрел.
Разяреният офицер иска рапорт от началника на караула за дисцип.Някои пишеха,аз не - независимо от заплахите.....
По това време,униформата на трудовите офицери беше с петлици за звание,а не с пагони.Ние бяхме с пагони и не им отдавахме чест/козируване/.Те побесняваха,но само заплашваха.Скоро и на тях сложиха пагони.......до закриването им.
Освен млади и слаби,имаше и рецидивисти,които дослужваха по различни причини.
Няколко месеца преди да положа конкурсен изпит за ВУЗ,командирът на поделението ме извика и постави дилемата:"или вземаш в отделението трима рецидивисти/по принцип неупрвляеми/,или няма отпуск за изпити".Нямах избор - приех и се явих на изпити,които взех......
След всичко това,противно на логиката,излязох от казармата силно мотивиран за живот и предизвикателства,които реализирах в най-трудния ВУЗ - МЕИ.........
От тази гледна точка не мога да преценя колко печелят и губят сега 17-18 годишните....
Най-вероятно,истината е по-средата:необходима е военна служба главно за обяздване на жребчето - най много 3 месеца.И да се научи да се защитава,стреля и убива,когато трябва....
Иначе,разбира се,че става дума за казармата от 60-те години на ХХ век.Сега сме на
горната граница на средностатистическата мъжка преживяемост и бавно и полека преминаваме в V-то измерение.....Дано е по-добро................
Предполагам,че службата на сегашните реинджъри е съвсем различна,с друга мотивация,подготовка и обезпечение.Особено в рамките на НАТО........
Да са живи,здрави и с МНОГО КЪСМЕТ!