Тишина и маймунджулуци

Начало на маймунджулуците
Качваме се на автобус № 84. Шофьорът продава билетчета, за разлика от варненските си колеги. Купувам билет и  за куфара. Сменяме автобуса пред хотел "Плиска". Отново три билетчета.
- За кого? - ме пита току-що качилия се контрольор.
- И за куфара - казвам аз,  сочейки уморената физиономия на госпожа жена ми.
До мен госпожата, която също пътува с куфар от летището и трябва да слезе на "Лъвов мост" е "забравила" да го таксува. Хоп, 20 лева глоба! Двамата контрольори са уцелили шестица! Свалят госпожата от автобуса, понеже тя няма български пари и я отвеждат на някъде.

Лакърдии в действие.
На ж.п. гарата ни "посреща" циганин, миришещ на алкохол, който си предлага услугите на гид. Завежда ме до обменното бюро, където ми обменят 50 евро за 92.50 лв.
Хоп, български маймунджулук за пет лева!
Сновем между двете автобусни гари и ж.п. гарата, за да изберем най-удобното време за пътуване към Варна. Циганинът е като кърлеж, върви след нас и се моли да му платя билета до Велико Търново, понеже бил закъсал - връщайки се от Гърция - и от три дни не е ял.
- А бе, момче - казвам му - ти на циганин цигански номера ли ще правиш!
- Ама ти миллет ли си! - ме поглежда учуден той. - Децата ми да умрат бе, бате, дай ми поне пет лева, а!
- Да си купиш пиячката ли?
- Не бе, бате, един приятел ме почерпи само петдесет грама.
- Е, да ти даде той пари за билет! Хайде, изчезвай!
Цигански шашарми и маймунджулуци.

Купувам билет за 19:00 часа.
Изведнъж до мен застава личност, която се представя за полубългарин и ми бута в ръцете доларови банкноти, с обяснението на "английски", че автомобилът му бил закъсал и му трябвало автосервиз, пък нямал български левове. Изведнъж до нас застава едно човече, с ръст на джуже, който "веднага" купува 100 долара за 60 лева. "Чужденецът" изчезва на някъде, а джуджето започва да ми чете лекция за курсовете на валутите и как той е "изкярил" 80 лева. Оня, с доларите, отново се връща и иска да му дам 100 евро за 200 долара.
- Защо не се махнете веднага с фалшивите си долари, защото нали го виждате онзи, до входа, а?
"Чужденецът" и джуджето изчезват.
Маймунджулукът е в действие, оставяйки в съзнанието ти горчивия вкус от тъпата действителност в държавата ни.
Спираме във Велико Търново. Полунощ е а  дъждът не е спрял. Паля цигара и някъде от тъмното пред мен изникна просещата ръка на младеж, който иска стотинки.
Идва ми много. Гася цигарата и се качвам в автобуса, въпреки че има престой около половин час.
Пристигаме във Варна. Таксиджията от автогарата до Владиславово ни "обръсна" 15 лева.
За десет часа българско време ми се случиха толкова "интересни" неща! За една "белгийска" седмица - нищо! Обикаляш Холандия, Германия и Люксембург и не можеш свободно да си изхвърлиш фаса на тротоара; да се изплюеш на витринното стъкло; да пресечеш на червено... Жива трагедия! Цяла седмица да не можеш да си позволиш да си "българин"!