Тишина и маймунджулуци

Бяхме с жена ми на гости при дъщеря ни, в Белгия. Живее в едно "селце", в полупланинска област, на височина около 500-600 метра. С мъжа си се занимават с туристически бизнес.
"Селцето" е с около 20 постройки и постоянно живеещи около 30 човека.
Порази ме абсолютната чистота, тишината, чистият планински въздух, преклонението пред природата и етническото многообразие - поляк, руснаци, мароканци, холандци...
Кризата, с която "корифеят" на финансите Симеон Дянков ни затегна коланите до последната дупка, въобще не се чувства. Хората си живеят живота тихо, кротко и спокойно. И се понасят! Да, понасят се истински и без преструвки, защото от десетилетия живеят в един етнически миш-маш, от който радетелите за "чистотата" на българския народ бягат като дявол от тамян. Бягат и бягайки не спират да викат, че са най-велики, с най-старата култура, с най-големите пишки и с всичко най-най-най. Е, тези, там, си живеят живота и за 50 евро си пълнят МОЛовите колички с продукти.
До тук за тишината.

България ни посреща с дъжд.
Кацаме на летище София. Посрещат ни хищно ято от "бакшиши". Един от тях ни предлага да ни закара до ж.п. гарата само срещу 60 лева. Друг ни предлага да ни "извози" до Стара Загора за скромните 150 лева.... А между летището и централната ж.п. гара държавните ни умници не са създали бърза и удобна транспортна връзка, която да не минава точно през сърцето на циганската махала.

Начало на маймунджулуците
Качваме се на автобус № 84. Шофьорът продава билетчета, за разлика от варненските си колеги. Купувам билет и за куфара. Сменяме автобуса пред хотел "Плиска". Отново три билетчета.
- За кого? - ме пита току-що качилия се контрольор.
- И за куфара - казвам аз, сочейки уморената физиономия на госпожа жена ми.
До мен госпожата, която също пътува с куфар от летището и трябва да слезе на "Лъвов мост" е "забравила" да го таксува. Хоп, 20 лева глоба! Двамата контрольори са уцелили шестица! Свалят госпожата от автобуса, понеже тя няма български пари и я отвеждат на някъде.

Лакърдии в действие.
На ж.п. гарата ни "посреща" циганин, миришещ на алкохол, който си предлага услугите на гид. Завежда ме до обменното бюро, където ми обменят 50 евро за 92.50 лв.
Хоп, български маймунджулук за пет лева!
Сновем между двете автобусни гари и ж.п. гарата, за да изберем най-удобното време за пътуване към Варна. Циганинът е като кърлеж, върви след нас и се моли да му платя билета до Велико Търново, понеже бил закъсал - връщайки се от Гърция - и от три дни не е ял.
- А бе, момче - казвам му - ти на циганин цигански номера ли ще правиш!
- Ама ти миллет ли си! - ме поглежда учуден той. - Децата ми да умрат бе, бате, дай ми поне пет лева, а!
- Да си купиш пиячката ли?
- Не бе, бате, един приятел ме почерпи само петдесет грама.
- Е, да ти даде той пари за билет! Хайде, изчезвай!
Цигански шашарми и маймунджулуци.

Купувам билет за 19:00 часа.
Изведнъж до мен застава личност, която се представя за полубългарин и ми бута в ръцете доларови банкноти, с обяснението на "английски", че автомобилът му бил закъсал и му трябвало автосервиз, пък нямал български левове. Изведнъж до нас застава едно човече, с ръст на джуже, който "веднага" купува 100 долара за 60 лева. "Чужденецът" изчезва на някъде, а джуджето започва да ми чете лекция за курсовете на валутите и как той е "изкярил" 80 лева. Оня, с доларите, отново се връща и иска да му дам 100 евро за 200 долара.
- Защо не се махнете веднага с фалшивите си долари, защото нали го виждате онзи, до входа, а?
"Чужденецът" и джуджето изчезват.
Маймунджулукът е в действие, оставяйки в съзнанието ти горчивия вкус от тъпата действителност в държавата ни.
Спираме във Велико Търново. Полунощ е а дъждът не е спрял. Паля цигара и някъде от тъмното пред мен изникна просещата ръка на младеж, който иска стотинки.
Идва ми много. Гася цигарата и се качвам в автобуса, въпреки че има престой около половин час.
Пристигаме във Варна. Таксиджията от автогарата до Владиславово ни "обръсна" 15 лева.
За десет часа българско време ми се случиха толкова "интересни" неща! За една "белгийска" седмица - нищо! Обикаляш Холандия, Германия и Люксембург и не можеш свободно да си изхвърлиш фаса на тротоара; да се изплюеш на витринното стъкло; да пресечеш на червено... Жива трагедия! Цяла седмица да не можеш да си позволиш да си "българин"!

А дали тъкмо заради това не ни искат от Европа, а? Заради прекомерно голямата си "българщина", с която удивляваме другите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→