Откакто имам деца

Откакто имам деца всяка година научавам по нещо.
Когато се роди първият ми син научих, че нощите не са само за спане или купони. През нощта можеш да обикаляш из стаите на апартамента с малко ревящо вързопче, можеш да сменяш дрехите си по няколко пъти( препикани, оповръщани, с петна от кърма).
През месеците до първата му годинка научих, че гърдите ми не са само за милувки, те служат за много неща: маса за хранене, залъгалка, дъвкалка, чесалка за поникнали зъбки, средство за комуникация.
Научих още, че вестниците не са просто за четене ( ако първа се докопам до тях) те са идеални за късане и повод за кикот, за изяждане, за криене под тях.
През периода на първите стъпки научих, че стените не са само отделители на помещенията, те са и места за творчество, барабан, близалки.
Научих се да махам дръжките на шкафове и чекмеджета, да премахвам остри ръбове, да ценя празните рафтове и да мразя джунджурийки сато сувенирите, да сервирам топлите напитки в средата на масата и да не държа на стерилната чистота около нея.
Към втората година  научих, че пясъка по площадките не е просто за ровене и строене на замъци. Оказа се, че с него идеално можеш да си посипеш главата, да си напълниш очите, да хапнеш от него и най-хубавото: да си го занесеш вкъщи и да го изръсиш по средата на стаята докато си сваляш бельото.
Научих, че може да се реве за всичко и то на секундата след като са ти отказали нещо( силно и непрестанно надвивайки автомобилните аларми). Научих за съществуването на невъобразимо количство и видове гърнета: анатомични, с музика, с играчки, със светлини, вградени в столче, в кутии...необятно море от гърнета, а най-доброто- обикновеното.
В периода на третата година се научих да виждам, да се радвам на живота, да тичам, да смея на всичко, да споделям любов!
До шестата година научих, че блаженство не е просто да се слееш със заобикалящия те свят, а че е следствие от изживения живот, от положените грижи за някого, от недоспиването, сълзите, радостта и вълненията. Кагато в кратки мигове на затишие усещашвътрешния си свят. В тези мигове на покой и уединение единственото, което ти се иска е....да поспиш.
После научих, че в живота често нещата се повтарят. Разбрах, че ще имам второ дете и макар че научих много неща бях сигурна, че ми предстоят нови уроци.
Все си мислим, че ние учим децата, бием се в гърдите и ги поучаваме без да си даваме сметка, че не ние ги учим, а те променят нас в мига на сливането на сперматозоида и яйцеклетката.
Докато са около нас, до последното ни вдишване децата са нашите учители.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.