Росен Христов: Не е време за държавна хранилка

Бившият енергиен министър Росен Христов, който вече е член на съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК), коментира в ефира на БНТ назначението си, структурата на дружеството, управлението на държавните компании и състоянието на енергетиката.

Христов отрече твърденията, че е имало намерение да оглави ДКК, и определи част от публично разпространената информация като подвеждаща.

"Никога не е имало такова намерение. Информацията, която беше изнесена, включително и за заплати и така нататък, беше подвеждаща, умишлена манипулация. Член съм на съвета на директорите. Тоест няма да представлявам компанията", заяви той.

По думите му ролята на съвета на директорите е да наблюдава и насочва дейността на компанията, без това да означава оперативно управление от един човек.

"Съветът на директорите наблюдава дейността, ръководи дейността, като създава рамка, в която компанията трябва да се движи и помага при решаването на сложни казуси, като съответно одобрява редица договори и решения", обясни Христов.

Не е време за "държавна хранилка"

Бившият министър коментира и темата за възнагражденията в държавните структури, след като публично беше повдигнат въпросът за заплатата му.

"1770 евро не са някакви космически суми, не са петцифрени суми. Сумата не е космическа и това е и намерението на сегашното правителство - да не раздава космически заплати", подчерта той.

Христов обвърза темата със състоянието на бюджета и икономиката, като заяви, че моментът не позволява разточителство в държавния сектор.

"Всички виждаме какво е състоянието и на бюджета, и на икономиката, така че не е време да сме на държавна хранилка. По мое време в частния сектор съм получавал и получавам значително по-големи суми", добави той.

ДКК - от мляко и сирене до оръжия

Христов описа Държавната консолидационна компания като сложна холдингова структура с широк обхват на дейностите.

"ДКК е сложна холдингова структура. Това е държавно дружество, което де факто държи контрола на около 15 дъщерни дружества - от производство на мляко и сирене до производство на оръжия, инженерни компании и поддръжка на инфраструктура", посочи той.

По думите му има сигнали за неефективно управление в част от дружествата.

"Има сигнали, които сочат, че дружествата не са управлявани ефективно - разходи, които на пръв поглед не могат да бъдат обосновани, милиони за правни услуги, авансови плащания по големи договори без банкови гаранции и без реален напредък по изпълнението", каза Христов.

Той уточни, че не вижда ролята си като разследваща, а като управленска.

"Моята задача не е да установявам виновници или да правя разследвания. Моята задача е, когато се установят проблемите, да предложа решения", заяви бившият министър.

Политически хаос и липса на стратегия

Христов направи и по-широк коментар за управлението през последните години, които определи като период на нестабилност.

"Годините на безвремие - смяна на правителства по два пъти в годината, всеки се опитва да направи нещо, къде с добри, къде с лоши намерения. Това е резултатът", коментира той.

Според него проблемът не е само в отделни кабинети, а в цялостната политическа среда.

"Никое правителство само по себе си не е правителство на хаос, но зад него стои политически хаос. Парламентът ръководеше правителството, а не обратното, и това води до липса на стратегия", подчерта Христов.

Като бивш енергиен министър той посочи енергетиката като един от секторите, в които липсата на последователност е особено видима.

"Резки движения - включване в енергетиката, купуваме руски газ, после се отказваме, после не можем да се откажем напълно. Крачка назад, настрани - няма стратегия за нищо", каза Христов.

Той заяви, че по време на мандата си е опитал да постави начало на енергийна стратегия, но работата не е била продължена.

"Когато бях министър, опитах да сложа начало на енергийна стратегия. Представихме визия, но след това не беше продължена, защото се действаше в рамките на хаос", допълни той.

ВМЗ печели от възхода на военната индустрия, но може повече

Христов коментира и състоянието на отбранителната индустрия, като даде пример с ВМЗ - Сопот.

"ВМЗ - Сопот в момента е в изгодна позиция заради възхода на военната индустрия, но това не означава, че не може да се работи по-добре. Печалбата не означава оптимално управление", отбеляза той.

По думите му добрите финансови резултати в момент на засилено търсене не бива да прикриват възможни проблеми в управлението.

Христов защити договора с "Боташ"

Бившият енергиен министър защити и енергийното сътрудничество с Турция, включително договора с "Боташ", който през последните години беше обект на политически спорове.

"Турция е един изключително добър партньор, не само в енергетиката, а и като цяло. С Турция имаме огромни общи интереси - и опазване на граници, транспорт и енергетика. В енергетиката първо трябва да задълбочим търговията с газ. Договорът с "Боташ" започна да се използва", заяви Христов.

Според него критиките срещу договора са били преувеличени.

"Този балон, тези лъжи, които се говориха за този договор как бил ужасен, как ще фалира цялата държава и така нататък - сега виждаме как започва да издиша. Неговото предоговаряне е в направление да започне да се използва. Ние досега не сме го използвали", коментира той.

Христов настоя, че твърденията, че България само плаща по договора, без да го използва, не отговарят на истината.

"Тези твърдения, че ние нищо не използваме и само плащаме, са абсолютно неверни. Когато някой това го каже, попитайте го тогава откъде идва газ в България - откъде идва газ в България, ако не идва през Турция? Защото капацитетът през Гърция е ясен колкото е нашата консумация. Гръцките терминали, които доставят втечнен газ, Александруполис не работи през по-голяма част от времето поради различни аварии, така че ние или внасяме газ от Турция, или трябва да внасяме газ през "Боташ". Тоест всички тези, които критикуват "Боташ", са тези, които "късаха ризи" и обясняваха как газ от Русия не трябва да се взима и сега изведнъж мълчат по темата", заяви той.

По думите му договорът е бил готов да заработи още при подписването си, но е бил атакуван без основание.

"Договорът с "Боташ" беше готов да заработи, когато го подписахме, но тръгнаха абсолютно безпочвени атаки срещу него и срещу Турция дори. Там имаше и всякакви обвинения в корупция, т.е. се все едно турската държава е дала рушвет на българската държава или на правителството. Пълни глупости, подкрепени от псевдомедии, които заливат с информационен шум пространството - стратегията "една лъжа повторена 100 пъти става истина". Но това истината сега ще се види ясно, когато този договор започне да работи", каза още Росен Христов.