Дали .. или може би не ..

  Ако през последните 18 години съм разбрала нещо, то е, че човешкият живот следва различни конфигурации, всичко се променя за по-малко от миг и преди да се усетиш вече нищо не е такова, каквото е било. Приятелствата се развалят, любовта си отива, сезоните се сменят, ситуациите също. Но има ли изобщо нещо вечно, което може би променя формата си, но не и значението, което има ?
  На ясно съм, че няма нищо вечно, всичко е временно. Хората променят отношенията помежду си, но променяме ли се самите ние или просто се научаваме да лъжем по-добре себе си и околните ?
  Ето ме мен например, аз не се чувствам променена след преломният момент в живота ми, напротив. А може би винаги съм била такава, но не съм го осъзнавала ? Човек променя ли същността си или винаги е бил такъв, просто се учи от уроците на живота ? Нямам представа, ама ако искате ми вярвайте никаква представа нямам. Но защо го наричме промяна, това, че някой променя отношението си към нас не значи, че го е направил и към околният свят. И все пак всеки, мисля го има този момент на пречупване и преоткриване на истинската си същност.
  Живота е миг между две вечности и ни учи на безброй неща, които може би някога, някъде биха ни свършили доста добра работа, но как и кога едва ли има някой, които знае. Всъщност мисля, че хората се променят, не се променят местта, имената на нашите разбирания, миналото и спомените, всичко друго е поредната глава от книгата на живота. От време на време скучно, друг път разтърсваща, тъжна, блудкава или забавна, но лично наша. Нашата книга, нашите грешки, нашият живот - реален и странен, но пък хубав. Смятам, че всеки е автор на собствената си история сам за себе си, а хората които срещаме пишат абзаци, а друг път цели глави. И отново само ние сме тези, които могат да решат кое и как да им позволи, ние решаваме какво и кога да публикуваме от нашата лична история. Само ние, защото ние променяме себе си според другите, според уроците развиваме защитен механизъм, който не винаги действа, но винаги опитва. Мислим, че в този момент на промяна ние порастваме, ставаме големи хора с детски емоции и уплашен поглед, който върви към спокойствието на залеза и се събужда с надеждата на изгрева, ръка за ръка с мечтите, опитите и научените уроци, 
  Променени, порастнали, истински, но най-вече вярващи, че това все още сме ние. Малките незамислени, безгрижни хлапетии, които строят къща в храстите или мечтаят спокойно без натоварващите мисли, за бъдещето.  Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.