Хрумки

Хрумки – началото на нещо голямо.

- Нещастен си, че нищо друго твое няма популярността на първия ти постинг тук, нали? Единствената идея, която имаш: “Любовта е когато не можеш да спиш, защото реалността е по-хубава от сънищата. ” Банално. 350 думи, Кръстев, you’re on!

Тази нощ не спах добре. Въпреки това се постарах да събера 8 часа. После станах и усетих, че не искам онова, което правя всеки друг ден – вземам си дълъг душ, играя на компютъра, разглеждам снимки. Книгата, която четох снощи не ми хареса. Решавам да не я довършвам. Грозна е. Горкият автор. Какво ли ще му е, ако разбере колко малко харесвам книгата му?

Чувствам се готов да пиша. Да, толкова съм щастлив, че ще напиша няколко страници преди училище. Даже не ми се налага да слушам дъжд в същото време.

Всъщност само така си мислех. Струваше ми се, че мога да надраскам всичко на един дъх. Току що задрасках няколко абзаца, защото им липсваше насоченост. Не бях успял да събера мислите си.

Ей, това е любовта – да ти е трудно да сложиш поводи на хрумките си и те да се опитат да те завладеят. Затова много хора не я харесват. Мислят, че губят контрол над себе си и че се унижават. Хубаво, че съм от онези хора, които не биха си позволили да се срамуват от свое чувство, колкото и пречещо да е.

Не казвам, че не ми харесва. Прекрасно е. Да ми е трудно да мисля за нещо друго, освен за нея, е като да съм на тъжната среда на някоя книга. Когато тя ми каже ‘здрасти’ е като да мина драматичния обрат и да съм много радостен, защото той е дузина пъти по-щастлив от онова преди него. Разбирате ли? Едва ли някога спирате да четете книга, защото по средата й е тъжно. Продължавате, защото искате да се повозите на влакчето на емоциите. Да усетите всички завойчета, да изповръщате каквото имате в себе си, да усетите ускорението.

Аз си мисля, че това влакче е много по-хубаво от вървящата по права линия мръсна железница. Виждате ли, ако не позволите на емоциите да разнообразят живота ви, вечно ще миришете тоалетната зад вашето купе. Ще се чудите дали да отворите прозореца или да задържите саждите от влака навън. След няколко часа ще свикнете с миризмата.

Да, харесва ми. Дори когато боли. Точно сега имам нужда да си поема дълбоко въздух, да се задръстя с въглероден диоксид и да заспя. Един криминален роман ме чака като се събудя.

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.