При PAP теста се изследват клетки от цервикса за абнормни изменения. Целта е да се установи дали има наличие на предракови клетки. Препоръчително е тестът да се провежда веднъж годишно при сексуално активните жени и веднъж на шест месеца при възраст над 35 години, като той се извършва до 10 – 11 ден от първия ден на последната менструация.
В по-голямата си част PAP абнормният резултат се дължи на често срещаните при полово активните жени инфекции, възпаления или състояния на организма, които отминават след кратък курс на лечение. Резултатът от PAP теста може да е абнормен при гъбична или всяка друга бактериална или вирусна инфекция, както и да се дължи на регенеративни промени вследствие на възпалителен процес и особености на хормоналния статус на жената. Ето защо при по-високо число на PAP теста първо се предприема микробиологично изследване за установяване или отхвърляне на инфекция.
След изпълнение на изписаното от специалиста лечение се провежда повторен PAP тест. Неговият резултат вече се смята за показателен относно риска от опасни изменения на тъканите на маточната шийка.
В 90% от случаите абнормните измененията се дължат на инфекция с човешкия папилома вирус (HPV).
Щамовете HPV са много на брой. На тях се дължат кокошият трън, брадавиците по ръцете и гениталните, които са неприятни, но не и опасни.
40 щама HPV поразяват гениталиите, като 15 от тях се свързват с риск от развитие на рак на маточната шийка. За най-високорискови се смятат HPV 16 и HPV 18, отговорни за 70% от случаите на рак, следвани от HPV 45, 31 и 33. Общо на тези пет щама се дължат 97% от случаите на цервикален рак в България.
Макар и нисък риск от рак на маточната шийка се отчита и при заразяване с щамовете HPV 6 и HPV 11, инфекцията с които допринася за образуването на гениталните брадавици.